ЛЮБИМАТА НИ ИГРА УМРЯ !!!

20.08.2023

2–3 минути

Много от момчетата са прекарвали детството си гонейки топката (в нейни всякакви варианти от „оригинални“ до „парцалени“) по улиците до късни доби. И предполагам всяко едно момче е мечтаело ритайки топката да стане професионален футболист. Поне аз мога да кажа това за себе си. И макар 99.999% от децата в дадена махала да не стават професионални футболисти, то те остават със страста и любовта към любимата игра до сетния си дъх.

И до днес си говоря за футбол с хора от 6-7 годишни до 80-85 и нагоре. С малките за „Хааланд и Мбапе“, с малко по-големите за „Меси и Роналдо“, с наборите ми за „Роналдиньо, Кака и Феномена“, с наборите на баща ми за „героите от САЩ 94′“, „Баджо или Ван Бастен“, с наборите на дядо ми за „Гунди и Котков“. И с колкото по-възрастни хора си говоря за футбол, толкова по-стойностни и хубави разговори се получават. Предполагам осъзнавате защо… нали…?

Днес обаче аз казвам, че любимата ми игра умря! Поне в очите ми, в съзнанието ми, в моя личен поглед и възприятие. В сърцето ми умря, макар и да продължавам така страстно да подкрепям любимия си отбор – Левски, то тайничко осъзнавам, че той няма да бъде никога няма да бъде Левски от 60-те, 70-те и 80-те години.

Любимата ми игра умря, защото ролята на парите става все по-осезаема и все по-влиятелна. Не виня Неймар (снимката е илюстративна, но има огромно значение за темата, поне според мен). Като цяло не виня и „лакомите бразилци, латиноси, африканци“ (или каквито и там да са). Повечето от тях са израстнали в крайна бедност и се опитвам да ги разбера каква болка е оставило в тях тези им дни, та сега виждайки подобни оферти да предпочетат торбите, а вече и ремаркетата с пари, за да отидат и да гонят топката.

Мисля, че Пушкаш бе казал следната мисъл : „Навремето бедни момчета играехме пред богата публика, а сега свръхбогати мъже играят пред бедна публика.“

Тези редове ги пиша просто, защото усещам огорчението от това, че не съм имал удоволствието да гледам онзи истински футбол от преди десетилетия, когато важна бе играта, а не парата. И не виня момчетата, може би ако съдбата се бе усмихнала и на мен да си изкарвам прехраната с професионален футбол и ми бяха тропнали на масата такава оферта, щяха да ми омекнат краката. Просто ми е болно като футболен запалянко. Предполагам и на повечето от вас!

Автор

Антонио Коларов

Антонио Коларов е роден в град Сандански и е завършил „Политология“ в Югозападен Университет „Неофит Рилски“, като сред основните му интереси попадат спорт, история и политика. Футболът е сред най-големите му страсти от детските години, а именно от тогава се заражда и неговата любов към Левски (София), факт който никога не е криел. Започва да пише любителски материали още от ученическите години, но по-сериозно започва да се занимава с подобна дейност като студент и може да се похвали с материали за популярните в медийното пространство сайтове „От Засада“, „Ритнитопъ“, „7sport.net“ и няколко интернет издания на локално ниво. Той основава „Коментарник“ през септември 2021-ва година с целта да създаде платформа за изразяване на мнения по актуални теми от всеки желаещ трибуна, а той се изразява по предимно спортен, политически и социално-битов аспект. През октомври 2021 година спечели две издания на популярното ТВ предаване на Българската национална телевизия „Последният печели“, а през април 2025 година добави още две победи и към момента продължава да е най-младият му четирикратен победител. Взе участие през септември 2022-ра година и в „Голямото преследване“ по Нова ТВ. През октомври 2024-та година седна и на „стола на богатството“ в предаването на бТВ – „Стани богат“, където също се представи достойно.