Преди броени дни от този свят си отиде обичаният народен певец Георги Гоцев, а той остана сред легендите на македонската песен до голяма степен с изпълнението на „Прошки“, с която се представя на публиката в Сандански през 1992-ра година, когато тъй популярния фестивал носи името „Пирин фест“ (само за една година, през 1993-та се появява една от емблемите на Сандански – „Пирин фолк“, но това е друга тема).
Да, той през годините е изпълнявал много други песни, които са останали в сърцата на публиката, но буквално снощи един коментар в социалните мрежи провокира написването на тази статия, защото разказа съвсем накратко за историята на тъй обичаната от поколения българи песен. Тази статия е и едно своеобразно изразяване на почит към паметта на Георги Гоцев, който незаслужено бе пренебрегнат заради починалата гръцка звезда Йоргос Мазонакис (не ме разбирайте погрешно, Бог да го прости и гъркът, но ние от „Коментарник“ винаги сме поставяли БЪЛГАРСКОТО на особено внимание).
Текста на „Прошки“ бил написан от Иван Кантуров от гр. Благоевград. Той е роден на 23 март 1923 година в Горна Джумая (днес Благоевград) в семейството на Стоян и Атина Кантурови. Историята на бащата обаче е малко по-интересна (за пишещият тези редове).
Кантуров е роден в 1884 година в малешевското градче Пехчево, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Завършва българското педагогическо училище в Скопие, а после работи като учител в Неготино, Пехчево и горноджумайското село Падеш. През май 1906 година е арестуван от османските власти и осъден на 101 години заточение. След Младотурската революция в 1908 година е освободен.
След като родният му край попада в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година, Кантуров продължава да оглавява чета в Малешево и да води сражения със сръбски части.
След края на Първата световна война участва във възстановяването на ВМРО и става войвода на чета. През юли 1924 година е делегат на Струмишкия окръжен конгрес. От 1925 година заедно с Борис Тиков е ръководител на Малешевска околия. След освобождението на Вардарска Македония през април 1941 година до 1944 г. е кмет на родния си град Пехчево.
След Деветосептемврийския преврат в 1944 година е арестуван в Горна Джумая и е предаден на комунистическите македонистки власти в Скопие, които го осъждат на смърт. Впоследствие е помилван, а присъдата му е заменена с доживотен затвор. Излежава я в затворите в Идризово и Сремска Митровица до 1953 година, когато е амнистиран.
Връща се в България и умира през 1959 година в Благоевград.
Песента иначе е написана от Иван Кантуров за прошка от баща си Стоян Кантуров, както вече прочетохте съден от сръбските власти за пробългарската си дейност в Македония и лежал в Скопският затвор 12 години. В този труден за семейството период бащата е обявен от Българските власти за народен враг, което е насаждано в съзнанието и на децата му, едно от което е и Иван Кантуров! Само можем да предполагаме какви чувства са провокирали написването на тези слова, които могат да разплачат и силно да докоснат сърцето и душата.
Поклон пред паметта на Георги Гоцев, на поетът Иван Кантуров и на неговият баща Стоян Кантуров – славен син на майка България, отдал живот и младост на каузата!
„Напреко и във сърцето
за неговата изгора,
за майчицата рождена –
България разделена…
Тате я искаше цяла –
свободна, силна, голяма…
Аз делях я с други
и се от нея отричах…
Знам, тежки думи изрекох!
Род и родина отрекох!
Сега се връщам виновен,
прошка от мъртви да взема…“
Вашият коментар