Всяка монархия се определя от няколко ключови неща. Знаци на властта и благородния ѝ произход. Жезъл, корона, трон… и най-вече – владетел. Княз, крал, цар, император, а при ислямските монархии – емир, шейх, султан. Когато един владетел е неспособен – било то поради малолетие или умствена/физическа невъзможност да управлява, то властта често се поема от регентски съвет, който реално представлява кралската власт. Едно такова регентство обаче се случва… защото монархът липсва. Няма такъв. Това е историята на Кралство Унгария в периода между двете световни войни.
Кратка история на унгарската монархия
Когато през 998 година княз Арпад приема християнството и става крал с името Ищван / Стефан, Унгария започва своята монархическа традиция, която продължава 1020 години. В рамките на следващите столетия Кралство Унгария се превръща в най-силното централноевропейско кралство, както и един от най-активните и важни играчи на европейската сцена в периода 11-16 век. Постоянните борби с Царство България, отблъскването на монголците през 1242-ра година, както и последвалите над 150 години битки с османците са доказателство за интензивното участие на Унгария в събитията по Балканите и Централна Европа.
От 1102 година Кралство Унгария и Кралство Хърватия влизат в уния (съюз), причинен от предателството на хърватските благородници спрямо крал Звонимир (познато още като Звонимировото проклятие) и липсата на наследник на хърватския престол. Това поставя началото на 424 годишен пакт – един от най-дългите и най-постоянни в европейската история.
Краят на този пакт идва и с краят на Кралство Унгария. Унгарската държава е унищожена при най-агресивното османско настъпление в Централна Европа в периода 1520-1529, а окончателният завършек настъпва при битката при Мохач, където унгарците са размазани от османската войска. В тази битка умира и последния унгарски крал.
Това обаче не е краят на унгарската корона. Тя, от своя страна, става собственост на най-голямата европейска династия по това време, а именно – Хабсбургите. Към онзи момент те владеят Испания, Австрия, Бохемия, Моравия, днешна Словакия, като имат контрол и над днешна Нидерландия, редица търговски позиция по Африка и Азия, и земите в Новия свят. От този момент, та до края на 18-ти век, Австрия се превръща в основния противник на османските турци. Унгарските земи са освободени от мюсюлмански контрол с договора от Карловац през 1699 и краят на най-лютата война между Османската империя и Свещената лига, предвождана от Австрия.
В последващите години фронтомнйвата линия се стабилизира по линията на Карпатите – река Дунав – река Сава – река Уна – далматинска Загора – Неум – Дубровник. Тази граница до голяма степен определя и първоначалните граници на Румъния и Сърбия, както и днешната босненско-хъреатска граница. От там разпадът на османската власт в Европа е бавен, мъчителен и болезнен. Сърбия в периода 1805-1878 се установява като независимо кралство, последвано от Гърция в периода 1821-1832. Влашко и Молдова, често сменящи държавата, на която васалстват, се обединяват в Румъния през 1859 и получават своята независимост през 1878. Черна Гора, която е била най-трудната за контролиране от Цариград, също получава независимост през 1878.
Проблемът за Виена във всичко това е, че тези държави са създадени не чрез нейните действия, а чрез действията на Русия и Великобритания през този период. Това, от своя страна, пречи изключително много на голямата Хабсбургска цел по това време – да се докопае до Солун и да бъде хегемон на Балканите.
Бунтът на унгарците в Пролетта на народите от 1848, последвана от австрийското поражение във Тройната война от 1866 е и причината за преформатирането на Австрийската империя във Австро-Унгарска империя, в която Виена и Будапеща да бъдат еквивалентни под Хабсбургска корона. Страната формално се разделя на две части – Транслейтания (земите на унгарската корона на Свети Стефан, включващи днешните Унгария, Словакия, Задкарпатия, Трансилвания, Славония, Загорие и Лика в Хърватия) и Цислейтания (земите на австрийската корона, включващи днешните Австрия, Чехия, Галиция в днешна Полша и Украйна, както и Словения и Далмация, а от 1908 – и Босна и Херцеговина). Крал става Франц Йосиф I, който управлява от 1867 до смъртта си през 1916 година.
Началото на Голямата война през 1914 година само показва колко чуплива и неправилна държава е Австро-Унгария, в която австрийци и унгарци общо са под 50% от населението. Мултинационалната армия се проваля гръмко във войната срещу Сърбия, където българската намеса спасява Балканския фронт, а немската помощ спасява империя от тотален разгром в Галиция. През 1916 тронът е зает от Карл I (според австрийската традиция, Карл IV според унгарската), като той управлява империята до нейния разпад през 1918 година.
Короната, която не намира своя крал
През 1918-та година Австро-Унгария окончателно се срутва в резултат на тоталния крах на Централните сили във войната. Появяват се новите държави Чехословакия и Кралство на сърби, хървати и словенци, а Австрия и Унгария прекратяват унията си и поемат по свой собствен път. Австрия започва да преследва обединение (познато още като Аншлус) с Германия, а Унгария се опитва всячески да поеме отново контрол върху земите от Короната на Свети Стефан. Това са същите земи, които са дефинирали Транслейтания в рамките на Австро-Унгария. Именно тези граници са възприети и до ден днешен за границите на „Велика Унгария“, която според унгарските родолюбци е „разкъсана“ от Съглашението с договора от Трианон на 4-ти юли 1920-та година.
Унгария става република – първоначално по демократичен модел, но през март 1919 комунистите завземат властта, след като правителството на Денеш Беринкей и граф Каройи допускат пълно разоръжаване на милионната унгарска армия, окупация от съседите и Антантана и пълна неспособност да преговарят със Съюзниците. Освен това, Унгарската комунистическа партия твърди, че комунистите в Русия, набиращи все по-голяма сила, ще помогнат на Унгария да си върне земите. За комунистите Унгария може да се превърне в първата държава в Европа, която поема по пътя на комунизма.
Унгария на Бела Кун обаче се оказва напълно неподготвена за реакцията на нейните съседи. Антантата изобщо не би допуснала пролетарска революция в сърцето на Европа. Без армия, без никаква способност за реакция, режимът на Бела Кун е свален в началото на август 1919 година, а румънски войски влизат в Будапеща. Това поражение и до ден днешен е черна страница в унгарската история.
Именно това е причината адмирал Миклош Хорти с помощта на полу-професионални части да възстанови унгарската армия и да прогони войските на съседните държави през ноември 1919 година. Румънската окупация е прекратена, но Унгария все пак подписва срамния Трианонски договор на 4-ти юни 1920-та година. Според него Кралство Унгария губи 70% от земите си – само Османската империя губи повече. Унгария губи невъзвратимо Трансилвания, Словакия, половин Хърватия, Войводина. Унгарската армия не трябва да надвишава 35 хиляди души, флотата е унищожена, а репарации трябва да бъдат изплатени на държавите – победителки. Но най-сериозното наказание върху унгарската държавност е всъщност забраната Унгария да бъде управлявана от династията Хабсбург. Така унгарския трон се озовава празен. Кой ще бъде новия крал на Унгария?
Регент Миклош Хорти
Унгарския Диет (б.р. – парламентът на Унгария) осъзнава, че опциите им са изключително ограничени. Международния натиск отписва изцяло идеята за реставрация на Хабсбургската монархия, въпреки неуспешния опит на Карл IV да вземе властта през 1921 година. В парламента се установяват две фракции – тези, подкрепящи Карл, и тези, подкрепящи идеята Унгария да избере нов монарх. Сред опциите са били както местни династии, така и чуждестранни благородници. Местните династии са вариант, който не се приема нито от съседните държави, нито от Съглашението – първоначалния регент Йозеф Август е махнат именно поради тази причина. От друга страна, идеята за чуждестранен владетел е неприемлива за унгарците.
Така на 1-ви март 1920-та година Миклош Хорти е избран за Регент на Кралство Унгария. Той е може би най-консесусната възможна фигура за този пост – герой от най-тежкия период на страната, измъкнал я в момент, в който е била на дъното. На следващата година Диетът премахва Законът от 1713-та, с който се узаконява уникалното право на Хабсбург над унгарската корона. С това реално е премахната Хабсбургската монархия, а Хорти продължава да е регент.
Като регент, адмирал Хорти (който запазва своята военна титла, без Унгария да притежава флот) има реално пълна власт над Унгария, приблизително до тази на абсолютен монарх. Може да разпусне парламента, дори да приема закони, заобикаляйки го, а също и да назначава унгарския премиер.
По негово време Унгария прилича доста на България – под пълна международна изолация, унизена от наложения над нея съглашенски диктат, под постоянна комунистическа заплаха, а правителството всячески се опитва да ликвидира заплахите за сигурността на страната. В доста други аспекти, нещата са много по-зле. Унгария приема анти-малцинствени закони още през 20-те години – ограничава правото на малцинствата да учат в университети, налага всякакви ограничения над творци и интелектуалци, а малкото икономическа мощност е в ръцете на малцина, докато страната тъне в мизерия (с изключение на Будапеща и няколко по-големи града). Още от самото начало Унгария започва да поддържа близки отношение с Германия, бидейки най-големия търговски партньор на кралството. Икономиката на Унгария е ударена зверски от Голямата депресия и я тласка окончателно в германската орбита. Именно тази лоялност към Германия е възнаградена подобаващо – още през 1938-ма Унгария получава части от Южна Словакия, както и Задкарпатието, които имат унгарско население. През 1940-та пък получава половин Трансилвания при втората договорка от Виена. 1941-ва година Унгария си връща част от Войводина. Тези жестове обаче идват с едно условие – Унгария да воюва редом с Германия на Източния фронт. Цялата Втора армия на унгарската войска е унищожена в Сталинград. Освен това, Унгария е една от най-активните държави в Холокоста, като десетки хиляди евреи са депортирани и изклани.
Политически, Унгария завива все по-надясно, повлияна както от пълната ненавист на нейните съсди, изолацията, нарастващия реваншизъм и зависимостта от Германия. През цялото време Хорти е човекът, който се опитва да държи релсите на унгарската държавност и всячески да не допусне крайни партии като Кръстосаните стрели, като държи страната в лоното на християнския консерватизъм. На два пъти Хорти се опитва да инициира изваждането на Унгария от Втората световна война, но и двата пъти Хитлер разбира за това. Първия път е през март 1944-та година, когато чрез операция „Маргрет“ самият Хорти е поставен под домашен арест, а премиер на Унгария става нацистката марионетка Дьоме Стояи, който е свален с падането на Йон Антонеску в Румъния и заменен от Геза Лакаттош. Масовите депортации на евреи към лагерите на смъртта са спрени, а адмирал Хорти заповядва да се стреля по необхидмост, ако германските войски настояват депортациите да продължат.
На 15-ти октомври Унгария подписва примирие със СССР. Нацистите само това и чакат. Започва операция „Панцерфауст“ – Хорти е заловен и принуден да абдикира от регенсткия пост, защото отказ би бил равносилен на смъртта на сина му. Властта е дадена в ръцете на лидера на Кръстосаните стрели – Ференц Салаши. Няколко месеца по-късно, съветските войски очистват Будапеща, а и Унгария, от нацистите и техните колаборатори.
Краят на Кралство Унгария и краят на Миклош Хорти
През 1946 новата власт в Унгария премахва монархията и обявява Втората Унгарска република. Три години по-късното народната демокрация е премахната, а Унгария става „народна република“, като остава такава до 1989-та.
Съдбата на Хорти е интересна. Съден в Нюрнберг, той не поема отговорност за действията си по време на войната, оправдавайки ги с „историческата необходимост“ и „дълг към Унгария“. За идването на власт на Салаши, той казва:
„Подписах указа с пистолет, насочен към главата ми. Не смятам, че моя подпис в този случай носи каквато и да е легитимност“.
Миклош Хорти умира през 1957 година в Португалия, а през 1993 е препрогребан в родината си. Неговата фигура още носи противоречия в унгарското общество.
Вашият коментар