Колко мъки, страдания, болка и позор може да изживее един иначе горд народ преди пълното му заличаване или обезличаване?
Това са отговори на плашещи за нас като българи въпроси, на които историята може би днес щеше да знае отговора, ако събитията от 11-и август 1877г., останали в историята като Шипченската епопея не се бяха случили.
И нека, скъпи сънародници поне на този емблематичен за всички нас ден да загърбим всички проблеми, измъчващи българското общество и всички негови касти, и да отдадем почит шепата герои, без които българската държава нямаше да каже „край!“ на петвековното си отсъствие от картите на Европа.
И въпреки, че почти всички днес намираме несгоди в управлението, устройката на страната ни и още десетки, че даже и стотици недостатъци и проблеми, основателни и не чак толкова, за които да се захванем, нека бъдем благодарни за едно нещо – пак напук на всичко сме българи. Запазили сме име, род, вяра, език, култура и национална принадлежност и гордост.
Всички тези гореизброени качества обаче са факт и до днес благодарение на жертвите и лишенията на хора като бойците, победили османския империализъм в изгарящите летни дни на август, преди точно 146 години…
Поклон пред героите, преравнили пътя към освобождението на Отечеството ни на този заветен 11-и август, 1877 година.
Вашият коментар