Срядата на 30 юни 1971 година е останала в историята под сянката на трагедиите. В социалистическите държави се събуждат с новината, че в тогавашния Съветски съюз живота си губят тримата съветски космонавти от екипажа на „Союз 11“ – Виктор Пацаев, Владислав Волков и Георгий Доброволски при инцидент, свързан с мисия на първата в света орбитална станция – „Салют-1“.
Само броени дни преди това се изиграва епизод пореден от дербито в А РФГ между Левски и отборът на народната армия – ЦСКА, а една от най-големите звезди на Левски и България – Георги Аспарухов, за пореден път бива фаулиран грубо от младия бранител на „армейците“ Пламен Янков. От иначе кроткият и сдържан Гунди последва бурна реакция, която довежда до неговото изгонване от игра.
От последвалото заседание на Дисциплинарната комисия към родната ни федерация, което по думите на съпругата на славната синя деветка – Величка Маркова-Аспарухова е изтеглено по-рано от обичайното, само за да накажат и унижат Аспарухов, става ясно, че той ще пропусне финалната среща от КСА (Купата на съветската армия) срещу Локомотив Пловдив и в ранните часове на 30 юни той и Никола Котков тръгват по републиканските пътища с познатата на почти всички българи по онова време „Алфа Ромео“ с „четирите деветки“, за да вземат участие в юбилейна среща по повод „50 години Ботев Враца“ и да засвидетелстват личните си топли чувства, а и тези на физкултурното дружество на Левски.
На 52-ия километър по основния в онези години път за Враца се случва най-голямата трагедия в историята на спорта в България. Проходът „Витиня“ завинаги отнема животите на толкова обичаните футболисти, за които до тогава не е имало никакви тайни в спорта. За броени часове из цялата страна плъзват слухове и догадки, докато в 15 часа програма „Хоризонт“ не съобщава черната вест, която хвърля в неизлечима скръб мало и голямо в цяла синя България, а и не само. Властта обаче размахва заплашително пръсти и изсъсква гневно на опитите за прокарването на новината в големите ежедневници на социалистическа България.
Събитията около и след поклонението и погребението на Аспарухов и Котков е един от поредните абсурди на управляващата върхушка, която дълго време след това е късала некролози и е забранявала панахиди. Дори и „всесилната“ комунистическа партия обаче не може да предположи, камо ли да удържи народната мъка, която много по-многолюдно и от погребението на Георги Димитров излива софийските улици, за да си каже „последно сбогом“ с кавалерите на футболното кълбо. *Заради което малко след това ще падне министерската глава на Ангел Солаков, но вътрешнопартийните традиционно параноични чистки не са темата.*
Сините, а и „червено-черните железничарски“ сърца никога не забравиха своите любимци, които най-силно и чувствено бяха възпяти от Наско Джорлев в една от най-слушаните някога на родна земя песни, чийто текст може да бъде запян от всеки левскар с много сълзи на очи. Те никога не ще останат забравени, защото безсмъртието живота им отне, но духът им ще живее вечно във всяко синьо сърце!
Вашият коментар