Първото интервю, което е направено специално за новият сайт на „Коментарник“ е с един от доайените на народната песен в пиринския край – Димитър Динев. Човек, който е създал едни от най-обичаните авторски песни в региона. Който е работил с неповторими и незабравими фигури от нашия фолклор. Човек, с когото можехме да говорим още много, но все пак бе член на фестивалното жури и времето ни бе ограничено.
– И тази година сте част от фестивалното жури на „Пирин фолк“. Как се чувствате в Сандански?
С две думи, аз съм от първата година на фестивала и до ден днешен още съм тук. До преди пет-шест години участвах като композитор и автор, имах и награди. От няколко години съм вече и в журито на фестивала и мисля, че нещата се надграждат. Виждаме много нови млади изпълнители, които тръгват по този път, а това е много важно, да продължават нашия път, който ние по-възрастните сме създали. Мисля, че се справят много добре, а надеждите ми са, че и в бъдеще ще е така.
– Вчера бе седмото издание на „Детския Пирин Фолк“ да ви попитам според Вас, това стъпка напред ли е за развитието на фестивала?
Мисля, че е много правилна, защото точно тези млади хора които освен, че пеят традиционните народни песни, а и авторските такива да надграждат нещата и това е друго ниво за което всички мечтаем и виждаме, че има много добри резултати. Точно в тези млади хора е бъдещето и затова трябва да продължим с всички усилия да ги подкрепим в развитието им.
– Вие сте създал едни от най-обичаните авторски песни на фолклорна основа. Знам, че е трудно да попиташ един творец, кои са сред най-любимите му песни, но може ли все пак да отличите някои от тях?
Бих отличил „Майка и дъщеря“ на Иван Дяков, която взе награда от тук. „Беден сирак“ на Илия Луков, която също бе наградена. Сещам се за „Македонска хубост“, разбира се „Не мога да те забравя, Георги“ в изпълнение на Сашка Васева. Химнът, който звучи вече толкова много години „Добре дошли в Сандански, приятели“ пак аз съм го правил.
– Ще си позволя един малко по-страничен въпрос, тъй като за младите хора името Димитър Янев става все по-непознато, а си мисля, че той е бил сред колосите на народната авторска песен. Какво бихте ни разказали за него?
С него сме работили много, той бе с няколко години по-голям от мен и много голяма част от неговото пребогато творчество аранжиментите му съм ги правил аз. Той имаше много добри попадения, много добри песни, ако можем да го кажем „хитове“ като „Имала майка едно ми чедо“, „Македонийо, македонийо“, и още много други. Това са негови авторски песни с мой аранжименти и сме работили много. За съжаление си отиде, но песните му остават и се пеят.
– А смятате ли, че от по-младите има хора, които продължават неговия път?
Има, разбира се. Заедно работим и то добре, та те ще продължат след нас.
– Тъй като съм от Сандански, не мога да не ви помоля да ни разкажете нещо за нашият съгражданин Емил Ристосков, също голям наш изпълнител на пиринската народна песен.
С него сме имали толкова много концерти навремето, много близки бяхме. Той бе сред много стилните певци на България, имаше записи и в Радио София. Познавам се със семейството му, но за съжаление и той си отиде. В този ред на мисли сега си спомних и за Димитър Коларов от Петрич, който също почина последните години, все изпълнители с които сме работили много.
– Последен въпрос. Какво мислите, че ще бъде бъдещето на този фестивал, който се превърна в емблема на Сандански?
За да има бъдеще, първо ръководството трябва да започне да кани все по-добри текстописци, поети, композитори, аранжори. Песните да се записват в по-добри студия, с по-добри оркестри да се записват. Това е бъдещето, но не се съмнявам, че фестивалът ще има добро бъдеще. Всяка година летния театър е пълен.
Вашият коментар