Имах известна дилема пред себе си, дали да продължа със самата рубрика. След наистина успешната статия за Миле Попйорданов, обаче много исках да напиша нещо и за брат му. Пък и да науча повече ровейки се за материали, които да сложа в настоящата публикация.
Йордан (Орце) Попйорданов е роден в град Велес през 1881 година. За неговото детство се знае изключително малко. Учи в Солунската българска мъжка гимназия и е изключен от гимназията в VІ клас, заради организиране на ученически бунт. Присъединява се като деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Заедно с Коста Кирков организира групата на „гемиджиите“, която подготвя и извършва солунските атентати.
Тъй като намерих неособено много неща за него като личност, идеята ми да споделя мнения за него от съвременниците му не мисля, че ще е лоша. За него се казва, че : „Първо място в съзаклятието се пада на Орцето. Той беше млад, на двадесет и две години, висок, сух, с кестеняви коси и мургаво лице, интелигентен, начетен и пропит с общочовешки чувства и крайни, присъщи на възрастта му и обясними с тежкия хамидовски ярем над родината му възгледи върху живота и света. Орце беше живо олицетворение на извънредно силна воля, упорита твърдост и непоколебимо постоянство.“
В друг разказ пък намираме интересна история, как се намесва при разразил се спор за различията между върховисти и централисти. Случката е описана така : „В едно солунско кафене, гдето хората на кръжока често отиваха да пият кафе, група българи спорили в присътствието на кръжока, заемащ едно от кюшетата на кафенето, върху разногласията между върховисти и централисти. Орце, след като се вслушал в спора, станал от местото си, ударил по една плесница на спорещите, заявявайки им, че в кафене не могат да се водят подобни спорове, и се върнал на местото си. Спорещите българи навели глави без да реагират, признавайки правотата на искането му.“
Както през време на подготвителния период на атентатите, така и при изпълнението им, той е душата на съзаклятието. Само неговата пламенна вяра в правотата на избрания път, твърдостта му, неговият трезвен и практичен ум както и неизчерпаемата му енергия и желязна воля са могли да преодолеят невероятните пречки за успеха на започнатото дело.
По време на атентатите 15-17 април 1903 (28-30 април /нов стил/), са взривени сградата на Отоманската банка, френският кораб „Гвадалкивир“, прекъснато е осветлението и водоснабдяването на града. За начало на масовите атентати в Солун е било решено да се изчака да мине Великден и затова е избран 15 април. Тогава начало поставя Павел Шатев, като по обед взривява с динамит френския кораб „Гвадалкивир“ и напуска кораба с останалите пътници.
На 16 април 1903 година Попйорданов взривява динамита в прокопания от „гемиджиите“ тунел под Банк Отоман в Солун. Забележително е, че след като подготвя взрива, Попйорданов предупреждава семейството на директора на банката и те успяват да се спасят.
Повечето от атентаторите загиват, след като водят неколкодневни боеве по улиците на града. След сражение с турски аскери, на 17 април 1903 година, хвърляйки последните си бомби върху обсаждащите го турски войници загива и водачът на групата Йордан Попйорданов.
За конспиративността на гемиджиите е показно, както че Орце унищожава всичките си снимки, така и че никой дори и от семействата им не е знаел за тяхната дейност. Бих се радвал дори и с малко, ако Коментарник е полезен за припомнянето на славни имена и фрагменти от позабравената ни история. Много скоро ще публикувам още доста надявам се интересни неща от летописите ни.
Вашият коментар