Атентатите винаги са били алтернативно средство за всяване на смут и терор. Познавайки добре дейността на ВМРО след поемането на кнотрола на организацията от Ванче Михайлов, ние знаем, че те са били най-популярните контрадействия срещу югославската власт над българите в Македония. Защо обаче неуспешен атентат успява да свее толкова голям смут и страх у редиците на белградския режим?
Нека първо погледнем към обека на атентата – Жика Лазич. Сръбски юрист, който в годините след Първата световна война ще се утвърди като един от големите врагове и мъчители на българщината във Вардарска Македония.
През 1923г. създава Сдружението против „българските бандити“, паравоенна организация, съставлявана както от сръбски колонисти, така и от бивши членове на ВМРО (сиреч предатели). Въпросната паравоенна организация тероризира българското население в Македония чак до 1934г, когато е закрита.
Лазич обаче не се спира. През 1927г. той, възползвайки се от юридическите си права става обвинител в Скопския студентски процес срещу дейци на ММТРО (Македонската младежка тайна революционна организация). Тези актове, подбудени от чистата омраза на този човек към българите подтиква ВМРО да вземе мерки за неговото физическо отстраняване.
За ликвидирането на Лазич, тогавашният лидер на ВМРО Иван Михайлов изготвя специален план. Идеята е за екзекутор да се използва българин, който да е близък до сръбската власт, а и към когото от Белград няма да имат подозрения.
Такъв българин е Иван Момчилов – бивш член на федералисткия клон на ВМРО, подкрепящ антибългарското правителство на БЗНС и политиките на Белград срещу автономистката вихрушка в организацията. По време на изгнанието си в Белград Момчилов разбира, че югославската тиранична власт използва отклонили се от правия път на борбата хора като него за осъществяването на нейната собствена шовинистична цел.
Във въпросния 13-и юли на 1928г, Момчилов влиза в сградата на югославското МВР, като той дори не бива проверяван. Доверието към него е било от страна на сръбските служби вече е много голямо. В крайна сметка в началото на срещата му с Лазич, Момчилов става от масата, посяга към пистолета си, предава му много поздрави от Михайлов и всички автономисти, след което стреля в него 3 пъти, застрелвайки се след това, за да не попадне във вражи ръце.
За съжаление, сърбинът като по чудо оцелява въпреки тежките си рани.
Макар атентатът технически да е неуспешен за дяволският сръбски чиновник, то опитът за покушението му хвърля в невъобразим страх и параноя целия сръбски елит. След този момент в държавата става ясно, че всеки един мъчител на българите – от краля и генералите до обикновения офицер не могат да бъдат напълно защитени, както и че рано или късно те ще отговарят пред ВМРО за греховете, които си извършили срещу България и нейните чеда в Македония.
Вашият коментар