На 8-и юни 1946 година къщата на Кирил Дрангов на улица „Иван Шишман“ 37 е обградена от (народната) милиция под ръководството на Лев Главинчев. Започва неравна престрелка между Кирил Дрангов и 40-те души, изпратени да го убият. Гордият офицерски син взима 6 жертви и сам слага край на живота си, без да даде удоволствието на националните предатели от това да го убият първи.
Кирил Дрангов е син на великия български офицер и национален герой Борис Дрангов, загинал в Първата световна война.
Захванал пътя на баща си, Кирил от рано тръгва по пътя на родолюбието и става член на ВМРО в най-турболентните години до този момент за организацията. На фона на целият хаос, властващ в организацията по това време вследствие на личните интереси на някои от членовете и политическата вътрешна и външна обстановка, Дрангов се оформя като един от най-верните съратници на освободителната македонска борба. Неговата решителност, готовност и лоялност спечелват уважението и приятелството на Иван Михайлов – фигура, която ще се обособи като бъдещият едноличен лидер на организацията.
Първата акция, с която започва дейността на младия революционер е Горноджумайската наказателна акция срещу убийците на Тодор Александров. Във въпросната акция Кирил лично застрелва Алеко Паша (Василев).
Вече утвърдилият се боец на ВМРО взима и дейно ръководно участие в организираното убийство на Александър Протогеров, още една противоречива личност в освободителните борби за Македония.
След повторното Освобождение на Вардарска Македония от югославска тирания, Кирил Дрангов се завръща в родните земи на баща си и заживява заедно със семейството си в Скопие, където работи като адвокат.
Кирил Дрангов несъмнено е пример за това, че от кръвта вода не става. Пример е, и че любовта към отечеството и жертвоготовността към него са качества, които лесно могат, и в които трябва да бъдат възпитавани младите българит от поколение на поколение.
Вашият коментар