Интервюто ни с Петър бе от 18 януари 2022-ра година. То бе второто от поредицата ми „Шампион интервюира шампиони“ и бе с идеята да зарадваме феновете на предаването. Надяваме се да е така. Приятно четене!

Добър вечер, Пепи! Радвам се, че откликна на поканата ми и ще можем да си поговорим за теб и участието ти в предаването. Може ли да разкажеш за себе си накратко?

Петър: Ще го направя наистина съвсем накратко. Аз съм един обикновен човек, вече на средна възраст, творец на собственото си благополучие.

В момента си адвокат, но каква е била мечтаната ти професия като дете?

Петър: Космонавт, естествено. Може би почти всички момчета, израстнали през 80-те, си мечтаехме да полетим към звездите. После порастнахме и започнахме да се занимаваме с доста по- тривиални професии, а мечтите останаха в детството.

Какъв е любимият ти жанр филми и можеш ли да отличиш някои заглавия оставили силно впечатление в теб?

Петър: Определено мога да се нарека киноман, цял живот гледам много филми , а в последните години и сериали. Сега като ме питаш, отворих профила си в най-известната платформа за филми imdb.com и виждам, че там през годините съм оценил там над 1300 филма.

Любим жанр със сигурност не мога да отлича, гледам почти всякакви филми, но винаги след внимателен подбор. Напоследък обаче мейнстрийм кино индустрията отива във все по-лоша посока – масово се правят все по-кухи и лесносмилаеми неща, в които е преплетена една, за мен криворазбрана и напълно излишна политкоректност.

Крайният резултат е негледаемост, поне за мен, заради което и все по-рядко ходя на кино. Единственият филм от 2021, който гледах и ми хареса е „Дюн” на Денис Вилньов.

Иначе, мога да изредя десетки мои любими филми и да говоря с часове за тях, но форматът на това интервю не е за филми, затова да продължим към следващия въпрос.

Нека поговорим малко за музика и да те попитам за това, кои стилове ти носят най-голямо удоволствие и ако може да отличиш някои любими изпълнители?

Петър: Тук също ми е доста трудно да се определя стилово, тъй като съм меломан, слушал съм какво ли не и нескромно мога да кажа, че имам доста висока музикална култура и познания. Около мен почти винаги звучи музика, тя обаче също винаги е внимателно подбрана и почти никога не е тип „каквото пуснат по радиото”.

Вече сме в ерата на стрийминг платформите, целият музикален океан е достъпен в мобилния ти телефон и който търси, може да намери всичко. Ако нямам познания някъде, това е в по-старата българска музика, т.нар „естрада”, за която често се пита в Последният печели. Не е моето просто и това си пролича в учстията ми.

Любимите ми изпълнители също са много и са се променяли през годините, но ако трябва да кажа 2-3 имена, ще кажа Депеш Мод, Рейдиохед, Ник Кейв.

Вижда се негативната тенденция сред младото поколение, че то все по-малко и по-малко чете. Какво е мнението ти по въпроса, защо е важно да се чете и да споделиш някоя твоя книга или жанр книги?

Петър: Изключително важно е човек да чете, при това много. Масово хората в днешно време казват, че нямат време за това, а същевременно губят времето си в гледане например на реалити предавания, които имат нулева добавена стойност за тях.

Откакто имам профил в платформата за четене goodreads.com и оценявам прочетените от мен книги, мога да си правя някаква статистика колко чета годишно. За 2021 цифрата беше 73 книги и над 25 000 прочетени страници. Тук трябва да кажа, че не отричам никакви формати за възприемане на книга – чета на хартия, в електронен формат, а отскоро и слушам аудиокниги.

Този формат се отрича от много хора, но на мен изключително много ми допада, защото ми позволява да съм с книга докато съм във фитнеса, в задръстването с колата, докато се разхождам и т.н. Жанрово, най-много харесвам книги е които има философия и изследване на човешката същност, както и такива, които бягат от клишето.

На кои отбори симпатизираш?

Петър: Левски София. Преди доста ходех на мачове, в последните години съм в период, в който рядко го правя.

Интресувам се и от баскетбол, в частност NBA. Там симптизирам на Бостън Селтикс.

През годините тренирал ли си някакви спортове и ако да, какви?

Петър: Да, тренирах тенис на корт 8 години. Играя и баскетбол редовно, много добър вратар съм на футбол, зимата карам и ски. Ходя и на фитнес, за да поддържам форма. Като цяло гледам поне 3 пъти седмично да отделя час – два за спорт. Считам че редовното спортуване е много важно не само за тялото, но и за добра умствена кондиция.

Много бих искал да обърнем внимание на твойте участия в предаването. Имаш ли си някоя любима от трите победи?

Петър: Идеята на участието ми беше основно да тествам собствените си бързина, логика и обща култура, не толкова да се състезавам с колегите в предаванията. Естествено е приятно да победиш, но основното ми състезание беше със самия мен.

Какво спечели от своите участия?

Петър: Аз съм човек, който познава изключително много хора и предполагам с доброто си представяне съм спечелил малко допълнително уважение от страна на всеки мой познат и приятел, който е гледал предаването. Случи се и няколко пъти непознати хора да ме разпознават на улицата, което всъщност ме накара да се чувствам малко неловко, тъй като аз не харесвам безмислената публичност.

Доколкото не съм направил нищо значимо за някаква популярност , се шегувах с приятелите си, че съм станал „Господин за един ден”. 

Най-много се радвам обаче за родителите ми, които видимо са горди и доволни от моето представяне и от факта, че десетки хора са ги поздравили. Със сигурност е приятно родител да чува такива неща за детето си.

А какво загуби?

Петър: Не мисля, че съм загубил нещо. В крайна сметка, след като минат 2-3 седмици изтичат и петте ни минути „слава” от показването по телевизията и всеки продължава да работи върху личния си градеж, както и върху този на обществото.

Много често притеснението е фактор в представянето на участниците. До каква степен ти повлия на теб и имаше ли въпроси за които съжаляваш, че си сгрешил?

Петър: Аз в ежедневието си често говоря пред хора, явявам се в съдебна зала, а и като цяло съм доста голям непукист като характер, така че ако при мен е имало притеснение, то беше докато отговорих на първия въпрос в първото предаване.

Повечето участници обаче наистина се притесняват доста и това се отразява на играта им, защото видимо блокират. Затова няма да крия, че не са ми приятни подмятанията на част диванната армия вкъщи, които обичат да дават крайни оценки и да се подиграват злобно на участниците в подобни предавания, ако сбъркат нещо.

Да, има и случаи, в които видимо не се знаят А и Б неща и понякога наистина може да се посмеем малко на чужд гръб, но в много случаи голяма част от привидното незнание е поради огромно притеснение, неувереност и липса на достатъчно самочувствие.

Със сигурност на никой не е имал за цел да изглежда като глупак по телевизията и със сигурност на никой не е приятно незнайни хора да го наричат така. Та, като правим емоционална оценка за преставянето на някой, е добре да слагаме в уравнението и възможните причини за това.

Любопитно ми е, а вероятно и на читателите ни кой е най-любопитният факт, който научи от престоя си в предаванията?

Петър: Може би е убягнало на повечето зрители, но в едно от участията ми, в тема Джони Деп, беше зададен въпрос, задаван за 100 000 лева в „Стани Богат” преди десетина години. Въпросът беше „В коя английска група е свирил на китара Джони Деп?”.

Иронията е, че аз много добре знаех, че отговорът е Оейзис (от ученик ги слушам), но не чух внимателно въпроса и през цялото време се опитвах да намеря името на настоящата група, в която свири Джони Деп (която обаче е американска), съответно не отговорих. Още докато вървеше излъчването на предаването, получих съобщения от приятели: „Е как можа да не го отговориш това?”

Какъв съвет ще дадеш на всеки, който иска, но поради някаква причина не се дострашава да се запише за участие?

Петър: След предаванията, получих въпрос как съм се подготвил за тях, т.е. един вид откъде съм намерил конспекта и материала, който да зазубря. Някои хора така си представят изграждането на обща култура – като някакъв изпит в университета, който да минеш някак с тройка, след което да не си губиш времето повече с това. Тъжно е колко много хора не са чели почти никакви различни книги от учебниците си.

Според мен, за успех в „Посленият печели” е нужна широка обща култура, голяма бързина и силно развита логика. Трябва да имаш и нужното самочувствие и непукизъм да поемаш рискове и да казваш неща, които може да се окажат грешни и смешни на някой, който гледа от дивана.

Така че, ако който се счита за книгоман, киноман, меломан, човек с богата обща култура и притежател на качествата, които изброих – да не се колебае. Няма какво да загуби.

Като за финал, да кажеш няколко думи към читателите на „Коментарник“ ?

Петър: Ще цитирам класиците, а именно Орлин Горанов „Сбъдвайте мечти приятели и се радвайте на живота, защото той е прекрасен”