Предишният брой на „Час по история“, който публикувах в страницата си за Герасим Тодоров, бе доста четен, а дори бях потърсен от медия в Република Северна Македония с молба да разреша публикуването му на сайта им. Онази тема бе специална за мен, защото с нея макар и косвено бе станало дума за Ощава с която съм свързан родствено. Днес ще продължа темата за „горяните“ и ще разкажа историята на един млад и смел българин. В днешният „Час по история“ ще обърна внимание на поредният умишлено натикан в полето на историческата забрава – Георги Лазаров (Сучев). Приятно четене!
Спомням си като дете, когато проявявах първите си наченки на интерес към историята, че моят пра-дядо, който в началото на 2021-ва година си отиде от този свят на преклонна възраст ми разказваше за някакво младо момче от Илинденци, което преди доста години се е борело за България. На две, на три ми разказваше за това колко е пострадало селото от малоумната политика на комунистите за „македонизацията“ на селото.
Как насила са карани хората от „българи“ да се пишат „македонци“ и за тяхната съпротива и последствията от нея. Бях малък и недоумявах как по дяволите в собствената ти страна, някои ще те кара да се отричаш от собственото си самосъзнание. Бога ми, станах на 25 и все още търся отговор на това.
Както и да е, в дните след като пра-дядо ми почина, в спомените ми изникна този разказ, за това младо момче от Илинденци. Почнах да се интересувам, но не знаех към кого да се обърна. В „чичко Гугъл“ информацията е много смътна. В архивите до които имах възможност да се докосна – също. Освен изкривената информация от „властите“ (след 9.09.1944 година), които изкарват момчето „терорист“. И въпреки това, когато човек има желание – има и начин.
Най-сигурната информация, която имаме в интернет е, че на 23 март 1948г. в плевня в село Белица (днес Илинденци) след като е обкръжен от комунистическата милиция се самоубива с бомба само на 19г. Георги Димитров Лазаров (Сучев). Един от най-великите български революционери – горянин и национален герой след 1944г. Борец срещу комунистическата власт в България, и в частност в Пиринска Македония, след Деветосептемврийския преврат (1944). Загива при т.н. операция „Елен“, която е провеждана от шумкарите и цели унищожението на горяните в Пиринска Македония.
Той е роден на 27 октомври 1928г. в село Белица (днес село Илинденци, община Струмяни, област Благоевград). Информацията за неговите гимназиални години се различава от източниците, които намирах. Според едни източници е завършил като гимназист в родното си село, а според Крум Монев – в гр. Свети Врач (днес Сандански). Присъединява се към горянската чета на Герасим Тодоров още на 16 години. За него се разказва от съвременниците му, че е бил с добри исторически познания, зряломислещ младеж, което не е било типично за годините си и изключително храбър и дързък човек.
Тук някъде информацията отново се размива. В сайтове от нашата югозападна съседка се появяват изказвания от известният с печалното си хлътване към идеите на македонизма, друг четник на Герасим Тодоров – Крум Монев от с. Ощава и поредните опити на РСМ да присвои части от историята ни, но не съм особено сигурен до каква степен може да се има доверие на сведенията на Монев.
През годините, когато ние или някои от наши побратими и съратнически организации (или фейсбук страници) сме публикували материали за Георги Лазаров (Сучев), то винаги са се появявали мекерета от антибългарската организация „омо-илинден“, с която ние от „Коментарник“ често се бъзикаме, като добавяме едно „Х“ пред „омо“, които да ни нападат и да обясняват как този младеж се е „борил за македонска нация“ и ни дават за пример, уж някакви свидетелства от компрометираният национален предател Крум Монев.
Тук ние от „Коментарник“ веднага ще отговорим на тези хули, без да споменаваме името на мекерето от село Илинденци (за което сме се постарали да попадне в полезрението на българските власти), което дано никога няма възможност да срещне пишещият тези редове в очите, защото няма да бъде добре за него самият!
Защо в архивите до които имахме възможност да достигнем (от 1949, 1950 и 1953-та година) се пише, че Георги Лазаров (Сучев) е терорист и е извършвал подривна дейност срещу държавата, АКО самото лице се е борело за „македонска нация“, „македонска идентичност“ или каквото искате го наречете… и то в години, когато това е било ОФИЦИАЛНА ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА да се налагат всичките тези македонски шитни, които изброих…?
И ще си позволя един задочен коментар на въпросното лице, именно тук в личния си блог. Знам, че този имбецилен, неадекватен майцепродажник, който още вероятно на млади години е предал България за няколко „сребърника“ и има неблагоразумието да се изправи срещу моя милост ще прочете това. Защо така и никой, ама абсолютно никой никога не намери историческите доказателства, че Георги Лазаров (Сучев) се е борил за изброените вече „македонски“ шитни, а ми е обяснявал как да търся сведения от покойният му брат?!
И последен отговор на същият този нещастник! Защо никой от село Илинденци (а мога да гарантирам, че моята персона е добре позната там) никога не ми е опонирала, никога не си е позволявала да ми изкаже различно от досега описваното твърдение за тази историческа личност, а дори напротив – казвано ми е, че този младеж в действителност се е борил за България и е имал стремежи, които за съжаление не са били възможни за постигане през „първата петилетка“ след „постигането на социалистическата победа“.
Факт е, че Георги Лазаров (Сучев) се самоубива, след като е обграден от милицията. И е факт, че България губи още едно от свидните си чада заради калпавите и уродливи антибългарски политики на разни безродници. След демократичните промени от 1989 година негов паметник е поставен в центъра на село Илинденци. Смятам, че това е най-малкото, което е могло да се направи! Вярвам, че в днешни дни можем да се научим… най-малкото да отдаваме званията „почетни граждани“ на отдавна починалите ни заслужили дейци… и нека бъдем честни, поне пред нашата съвест самите! Личности като Георги Лазаров (Сучев) трябва да бъдат помнени и почитани!
Да, такива личности със самата си гибел се нареждат в Пантеона на безсмъртните чада, които отдадоха младост и живот в името на майка България, но вярвам, че тяхната памет може да бъде почитана по много по-достоен и гласовит начин! Поклон пред светлата му памет! Да живее славна и изстрадала майка България!
Вашият коментар