Интервюто с Десислав е от март 2022-ра година. Единствената цел е да зарадва феновете на предаването „Последният печели“.

Добър вечер, Десислав! Благодаря ти, че откликна на поканата ми и ще можем да си поговорим за теб и участието ти в „Последният печели“. Може ли да разкажеш за себе си накратко?

– Здравей, Антонио! Аз ти благодаря за интереса към мен и участието ми в любимото на мен, а вярвам и на теб предаване.

Аз съм на 32 години. Щастлив съм, че съм роден и живея в град Стара Загора. Работя в най-авторитетната медия в региона – Радио Стара Загора, което е вече на повече от 85 години. Щастливо женен съм и за пореден път ще благодаря на съпругата си Мария, че ме мотивира да се запиша и да участвам в „Последният печели“.

Интересите ми са в областта на политиката, историята и спорта. Самоопределям се като български родолюбец и ми се иска да имаше повече такива хора в политиката, но за съжаление почти ги няма към момента.

Каква е била мечтаната ти професия като дете?

– От дете се интересувам много от политика. Вероятно звучи смешно, но като малък ми беше еднакво интересно да гледам, както детски предавания по телевизията, така и да следя всички политически страсти. Винаги съм си представял, че ще работя нещо, свързано с тази сфера.

С течение на времето журналистиката ми се виждаше все повече като територията, на която мога да дам всичко от себе си. Вече над 7 години съм в тази сфера. Политическите анализи и интервюта са ми естествен хабитат в професионален план, но най-голямата ми страст са живите коментари по радиото от футболните стадиони и спортните зали.

Кой е твоят любим жанр филми и можеш ли да отличиш някои заглавия оставили силно впечатление в теб?

– Не съм човек, който се определя като голям специалист в областта на киното. Определено не гледам филми на ужасите. Харесвам криминални филми, комедии, не ме е срам да кажа, че като всяко дете съм се радвал и на герои от екшъните като Брус Уилис, например. Любимият ми филм категорично е „Кръстникът“, както и неговите продължения.

Радвам се, че израснах през 90-те и в началото на новия век, когато западното кино не робуваше на политическата коректност. Този период съвпадна и с масовото навлизане на видеотеките в България. Почти всеки ден гледах по някое ново заглавие на видеокасета. Тези дни обаче изглеждат безвъзвратно в миналото. В момента Холивуд облъчва с крайнолеви постулати, които не кореспондират нито с моите политически, нито естетически предпочитания.

В последните години българското кино и телевизия бележат огромен прогрес. Смятам, че в момента имаме страхотни актьори, режисьори и сценаристи. Любимият ми сериал е „Под прикритие“, препоръчвам на читателите и „Порталът“, който беше продуциран и излъчен от БНТ миналата година.

Нека поговорим малко за музика и да те попитам за това, кои стилове ти носят най-голямо удоволствие и ако може да отличиш някои любими изпълнители?

– Както вече отбелязах, аз съм дете на 90-те и за мен любимият стил музика е диско звученето на DJ Bobo, Nana, C-block и всички други любимци, които имах възможност да гледам в София преди няколко години.

Като цяло не съм от хората, които са болни фенове на изпълнител или група и се идентифицират в обществото чрез музиката, която слушат. Никога не съм бил от тези, които са метъли, пънкари, рапъри или, не дай, Боже, чалгари. В почти всички стилове има хубави песни, както и глупави.

Обичам много българската естрадна музика. Любимият ми изпълнител е Васил Найденов. В годините на моето детско българската музика беше в страхотен подем. Сега определено не е така.

Ще споделиш ли с нас любимата си книга? Може да споменеш и повече от една, разбира се.

– Един от пропуските, които сам си отчитам, е, че не съм голям любител на художествената литература. Определено смятам да променя това. Аз чета предимно исторически книги, най-много обичам мемоарната литература. Най-интересният период от историята за мен е периодът на Третото българско царство, на което, за огромна жалост, е сложен край през 1944г. Затова и чета заглавия като „Корона от тръни“. Иначе обичам и книги за футбола. Изчел съм всичко на пазара за незабравимото американско лято през 1994, както и книгите за историята на любимите ми отбори.

Като едни любители на футбола не мога да пропусна въпроса на кои отбори симпатизираш?

– Всички зрители разбраха, че за мен светът е Берое. Няма как като горд старозагорец да не бъда фен на емблемата на града. За първи път в съзнателния си живот отидох на мач от елитната група през 1999г. и оттогава всеки сезон съм пропускал по едва няколко мача, а през някои сезони вероятно съм бил на всички домакински срещи. Бил съм на повечето стадиони в България като фен, а вече и като журналист. Много обичам да коментирам мачове по радиото, но не крия, че това донякъде ми отнема от фенската емоция. За съжаление, футболът ни в последните години не е качествен и Берое не прави изключение.

Винаги съм казвал, че първото нещо, което съм заобичал изобщо в живота си, е Милан. Бях сигурно на 5-6 години, когато си харесах червено-черния гранд от Милано, който играеше в неделния следобед по „Всяка неделя“. Всички, които ме познават, ме асоциират с този отбор и съм щастлив, че съм подкрепял такива футболни колоси като Паоло Малдини, Джордж Уеа, Шевченко, Кака, Зеедорф, Ибрахимович и много други. Любимият ми футболист обаче е Пипо Индзаги.

Макар и лишен от кой знае какви футболни качества, топката го обичаше, отиваше при него и след секунда беше в мрежата. Никога не съм виждал друг да изпитва такава любов към гола. За радост с жена ми Мария, която също е росонерка и се запознахме в българския фен форум на Милан, опитахме от великата атмосфера на Сан Сиро на два пъти. През 2016г. бяхме на дербито на Милан срещу Интер. 80 000 по трибуните е нещо, което всеки фен на футбола трябва да преживее.

В този ред на мисли ще те попитам с какъв спорт си се занимавал като дете и дали и в момента спортуваш?

– Футболът винаги е бил на първо място за мен. Почти всеки ден като деца и тийнейджъри гонехме топката по училищните дворове, много се радвахме да се докоснем и до свещената футболна трева. В училище бях част от най-силния отбор, който ставаше шампион на гимназията почти всяка година. В 11-ти и 12-ти клас се бях запалил страшно много по волейбола. Бяхме абсолютни ентусиасти, запалили се по играта покрай силния ни национален отбор с Матей Казийски, Пушката, Владо Николов, Пламен Константинов. Единственият спорт, който съм тренирал за няколко месеца, е баскетбол.

Какво спечели от участията си в предаването и мислиш ли, че си загубил нещо?

– Участието в предаването е едно от най-прекрасните преживявания в моя живот. Вкъщи сме изгледали 99% от всички издания до момента. Усетих, че това е форматът, който най-много ми импонира и съм безкрайно щастлив, че се престраших да участвам. Спечелих невероятни емоции и подкрепа от близки, познати и непознати хора. Не мисля, че съм загубил нещо, освен възможността да спечеля повече от осемте победи, които извоювах.

Много често притеснението е фактор в представянето на участниците. До каква степен ти повлия на теб и имаше ли въпроси за които съжаляваш, че си сгрешил?

– Притеснението е много сериозен фактор в играта. Принципно аз съм спокоен човек, но и при мен си имаше сценична треска. Да, работя в медия, но радиото не може да се сравни с телевизията. Да си в ранния праймтайм на националната телевизия не е най-спокойната зона на комфорт. Именно от притеснение и бързане на няколко пъти дадох отговори, които могат да бъдат оприличени като „бисери“. Разликата от дивана до банката с бутона обаче е от земята до небето. Който не вярва, нека се увери сам.

Любопитно ми е, а вероятно и на читателите ни кой е най-любопитният факт, който научи от престоя си в предаванията?

– Научих много любопитни факти. Всяко предаване съдържа минимум 89 въпроса, ако няма дузпи, аз участвах в 9 издания до самия край. Трудно ми е да посоча нещо конкретно. Е, в кръга на шегата, понаучих текстовете на песните на братя Аргирови…хахаха.

Мога ли да попитам коя от победите ти в предаването е най-сладка за теб?

– Най-сладка ми беше първата победа. Срещу мен имаше много силен играч в лицето на Момчил и мисля, че направихме много силна игра. А и без първата, нямаше да има други. Гордея се с петата си победа, когато играх срещу голям играч и човек в лицето на Милен. В третия кръг направих 10 от 10 на сфера композитори. В седмото и осмото предаване пък втори кръг беше с много приятни за мен въпроси и успях да покажа най-много знания относно Златния фонд на БНТ.

Какъв съвет ще дадеш на всеки, който иска, но поради някаква причина не се дострашава да се запише за участие?

– За мен „Последният печели“ е най-добрата телевизионна игра и всеки, който я обича, трябва да се пробва. Няма нищо страшно. Просто трябва да имаш спокойствие, бърза реакция на бутона и късмет. Никой не знае всичко. Няма нищо срамно да отпаднеш. Понякога наистина може да ти се падне сфера, която не е твоя.

Какъв житейски съвет би дал на младите зрители на предаването?

– Самият факт, че младите гледат тази игра, ги издига в моите очи като стойностни хора. Нека се интересуват от различни сфери на познанието. Развитието на човек не се измерва с пари или вещи, а със знания, умения и отношение към останалите.

Като за финал, да кажеш няколко думи към читателите на „Коментарник“ ?

– Пожелавам на всички много здраве и спокойствие, което трудно намираме всички в последно време. Надявам се „Коментарник“ да печели нови и нови любители и да продължава да популяризира родолюбиви теми и каузи!