На днешната дата през 1990г. в Рим умира Иван Михайлов, последният водач на ВМРО и последната обединителна фигура, крепяща дейността на организацията.
Роденият в някогашното Ново село (днес махала на Щип) вардарски българин започва своята дейност в освободителното дело в Македония в годините след Първата световна война. В редиците на ВМРО го встъпва не кой да е, а нейният тогавашен лидер Тодор Александров.
Положението в организацията обаче се променя рязко след убийството на Тодор Александров на 31.08.1924г. Малко след покушението, Михайлов е избран за член на ЦК на ВМРО, а първата негова цел е саморазправа с предателите братоубийци от федералисткото звено на организацията.
Въпросната наказателна акция срещу тях през септември 1924г. е останала в историята като „Горноджумайските събития“, а в нея взима участие и най-добрият атентатор на ВМРО по това време – Владо Черноземски .
След ликвидацията на Александър Протогеров, революционерът става едноличен лидер на ВМРО. С това настъпва и пълно преустрояване на начина на водене на съпротива в поробените македонски земи. До този момент срещу гръцките и сръбските власти в Македония се следва четническата тактика на действие, но поради тежките жертви и погромите, извършвани от местните власти над цивилното население в региона, въпросната тактика бива сметната за недостатъчно ефективна. Вместо това, Михайлов инициира преориентирането към партизански начин на водене на съпротива. Акцентира се най-вече върху атентати над военни и държавни фигури, унищожаване на инфраструктура и др. Кулминацията на въпросната партизанска стратегия идва на 9.10.1934г., когато в Марсилия Владо Черноземски ще накаже с „куршими честити“ краля на Югославия – Александър Караджорджевич.
След преврата от 19.05.1934г. ВМРО става нелегална, а асоциираните с нея лица биват подложени гонения. По това време идва и политическата емиграция на Михайлов от България. След контрапреврата на монархическити сили на цар Борис III на следващата година, отношението към бившите дейци на освободителното движение бива значително облекчено.
Лебедовата песен на борбата настъпва след влизането на България в Тристранния пакт. Намиращият се тогава в емиграция бивш ръководител поддържа контакт с представители на българската власт в новоосвободените земи и нарежда на бившите нему подчинени да кооперират с държавните власти. Ключов е и приносът на Ванче за създаването на въоръжената опълчение „Охрана“, защитаваща българското население в останалата под чужда окупация Егейска Македония от силите на гръцките партизани от ЕЛАС.
Малко преди събитията от 09.09.1944г., Михайлов звучно се противопоставя на предложението на немската дипломация за създаването на Независима македонска държава вследствие на настъпващото излизане на България от войната.
Немислимото за страната обаче се случва и Царство България за пореден път се оказва на страната на губещите, а съдбата на държавата бива решена за десетилетия напред. Някогашният комитаджия, вече превърнал се в политически беглец търси убежище в Рим, Италия, където и остава след края на войната. И тук настъпва най-тежкага част от живота на Иван Михайлов. Принуден да изживее старините си, прокуден от родината без никаква възможност да се противопостави на продължаващото югославско и гръцко потисничество над българите в Македония…
Въпреки многократната си обществена дейност зад граница в защита на българите и апел към промяна на случващото се в Народна република България, най-запомнящо се несъмнено ще остане неговото последно интервю в живота му пред „Всяка неделя“ с Кеворк Кеворкян през 1990г.
В него вардарският герой подчертава пред широката българска общественост относно чисто българския характер на ВМРО. Но най-значимото нему признани, е че крайната цел на революционните движения във ВМРО е било обединението на Македония в една целокупна България.
Иван Михайлов ще уси отиде от този свят около година преди провъзгласяването на „независимостта“ на днешната Република Северна Македония. И въпреки, че през живота си той е виждал какви ли не неща, то може би е било по-добре, че не е успял да види гнусната подмяна на опресивна власт от Скопие на сънародниците ни и продължаващата гавра с тях.
Каузата на Иван Михайлов обаче не е мъртва. Българщина в Македония все още има, има и българи, борещи се легално за нейното запазване и права на нашите братя и сестри отвъд Гюешево. И това е борба, която ще продължи до последния българин в областта, защото както е казал самият Михайлов: „Македония без българи, огън да я гори!“
Вашият коментар