Поради големия зрителски интерес към рубриката, която създадох през миналата 2022-ра година – „Шампион интервюира шампиони“, то реших да я продължа, а госта ми днес е Георги Георгиев. Трикратен победител в „Последният печели“, стар „минутковец“ както се нарича сам, представи се отлично в „Стани богат“ и е определено колоритна личност от която може да се научи много. Приятно четене!
Здравей, Георги. Ти си от популярните куизъри, а телевизионния ти път е започнал отдавна. Би ли разказал някои твой впечатления и спомени от „Минута е много“?
– Първото ми присъствие в студиото на „Минута е много“ беше през 1995 г. Отидох с желанието да участвам. Тогава предварителният тест се правеше на място – даваха лист с 15 въпроса от различни сфери и пишеш отговорите. Който има най-много верни – става участник. Тогава познах 13, но имаше друг кандидат с 14 верни и останах само в публиката. Тогава отговорих на един от въпросите към нас и спечелих… кенче натурален сок от манго! Златните ми години в предаването бяха от 2005 до 2011, когато направих общо пет участия – 11 игри, от които две двукратни победи с географски теми.
Как се зароди любовта ти към познанието?
– Научил съм се да чета на 4 годинки и съм оформил добра памет и интерес към света, тези мои качества изпъкваха още в ранното ми детство. Всичките си познания съм ги трупал от любознателност, а не като самоцел.
Разкажи ни кои са хобитата ти и интересите ти?
– В настоящето имам две основни хобита – планинарството и изучаването на чужди езици. Интересите ми са многостранни – всичко свързано с географията и историята.
Ами любим стил музика?
– Винаги съм бил фен на италианската естрада, в юношеството си станах „метълист“ и голяма част от приятелския ми кръг са почтитатели на този стил музика. От 6 години превъзходство в предпочитанията ми има грузинската музика – за нея по-надолу ще разкажа.
Какъв жанр филми предпочиташ и най-любимите ти филми?
– Предпочитам исторически филми, любимият ми е „Смело сърце“. Иначе съм заклет фен на Толкин и оттам обожавам „Властелинът на пръстените“.
Любима книга и автор?
– Освен гореспоменатия Дж. Р. Р. Толкин, останалите ми любими автори са от друг жанр – книгите за самопознание на Морган Скот Пек, Уейн Дайър, Ричард Бах. А най-тежката, но велика книга, която съм чел е „Махалото на Фуко“ от Умберто Еко.
От профилите ти в социалните мрежи разбираме, че имаш голяма любов към Грузия, а дори наскоро я и посети. Как се зароди това и би ли ни разказал някоя интересна история?
– Това е много дълга тема! Първият ми интерес към Грузия е била в детството, когато получавахме съветски списания като „Мурзилка“ и „Весёлые картинки“. Тогава имаше 15 „реСпублики“ и аз си бях избрал за любима тази с моята буквичка Г.
Осъзнатата ми любов се зароди през 2018 г. Попаднаха ми грузински песни и започнах да ги слушам по-често. Поставих си за задача да науча азбуката им и да мога да чета, а постепенно чрез песните и онлайн уроци започнах да уча езика! И така до ден днешен! Вече мога да чета и разговарям спокойно на грузински. Разбира се кулминацията беше това лято, когато имах щастието да посетя тази прекрасна страна и благодарение на перфектната програма на туроператора ми, посетих около 50% от забележителностите в Сакартвело (така наричат страната си грузинците). Въпреки, че се стремят към ЕС, влиянието на Русия все още се усеща и основният език за общуване с чужденците си остава руския. Аз обаче изненадвах всички местни, с които си говорех, като им отвръщах на грузински и получих много топли комплименти за този жест към тях.
Участвал си в „Стани богат“, с какви впечатления и спомени остана от там?
– Впечатленията ми останаха отлични, особено от Мишо Билалов, с който доста си допаднахме и извън кадър. Първо, че сме левскари и второ – намерихме обща тема като планинарството, споменавайки паметта на нашия общ приятел Боян Петров. В самата игра там бях спокоен, но и доста предпазлив. Фактически си изгърмях два от жокерите за въпроси, на които можеше да се отговори и без тях. Който ме е гледал, помни, че познах и въпроса за 20 000 лв., но ме достраша и се отказах, тръгвайки си с 10 000. Разбира се сега много ме е яд, но на място нещата са съвсем различни.
Нека започнем с „Последният печели“. Всеки с когото съм разговарял от победителите е разказвал, че атмосферата е била неповторима. Ти какво би споделил за емоцията?
– Атмосферата е по-скоро напрегната. Уникалният регламент на тази игра те държи постоянно в максимално очакване. Да осъзнаеш бързо въпроса, да изпревариш опонентите, да си направиш стратегията с точките… Дори бих я сравнил описателно с игра на „Не се сърди, човече“. Разбира се, като стар „минутковец“, на мен най-много ми допадаше трети кръг, но по ирония на съдбата точно там по много нелеп и некоректен начин завърши моето участие. След трите ми победи, в четвъртата ми игра, останах в историята (а и в някои медии) с отпадането си с 5 точки разлика заради незачетен верен отговор. Въпросът беше „Кой извършва атентата в Марсилия, при който е убит югославският крал Александър I“.
Аз отговорих с рожденото име Величко Керин, но на г-н- Горанов му беше зададен като верен само Владо Черноземски и го зачетоха за грешка. В последствие получих устно извинение от продукцията.
Коя от победите ти е най-сладка?
– Определено в третата ми игра се чувствах най-спокоен и сферите бяха добри. Натрупах много точки, а дори можех да събера и повече, грешейки на въпроси за 80 точки, които знаех.
Какво спечели от изявите си в предаването?
– Напомних за себе си на аудиторията. А в моят град Първомай съм дори повод за местна гордост, според думите на съгражданите ми. А иначе спечелих и един много ценен приятел в лицето на г-н Манолин Кючуков, който е уникален човек, обиколил света на кораб и заклет фен на италианската естрада.
А какво загуби?
– Загубих нелепо четвъртата си игра. За което основно сам съм си виновен заради дадените 7-8 грешни отговори в трети кръг, вместо „пас“. Друго не съм загубил – само спечелих!
Със сигурност Орлин Горанов е сред респектиращите фигури в историята на музиката ни. Какво бе чувството да се докоснеш до него?
– Определено съм щастлив и горд, че се запознах с него. Той е личност от друго измерение – спокоен, ерудиран, стилен и със страхотно чувство за хумор.
Какво те мотивира да се запишеш за участие в „Последният печели“?
– Тук е мястото да спомена, че основната заслуга е на моят дългогодишен приятел Мартин Иванов. Неговото участие си остава легендарно и емблематично за цялата концепция на „Последният печели“. Това е шампионът на шампионите! Именно неговите изяви ме подтикнаха да се впусна и аз, търсейки запомнящо се представяне.
Би ли се обърнал към всички тези, които искат да участват, но не смеят да се дострашат?
– Съберете смелост и участвайте! Но и си направете добра самооценка! Ако след нея имате мотивация – запишете се и смело напред!
Вашият коментар