26 февруари, 2004. Ужасна новина шокира целият Балкански полуостров и намира ехо в световен мащаб – президентът на Македония Борис Трайковски е загинал при самолетна катастрофа. Трагедията за Македония и Балканите е огромна. Той бе един различен политик. Роден в Моноспитово, близо до Струмица, в семейство на протестанти, той по-късно отива да учи в Щатите, тъй като Югославия е била единствената социалистическа европейска страна с нормални отношения с Щатите. Получавайки обучението си в Щатите, той получава и един по-различен манталитет, различен от този на Балканите. Той успешно успява да прозре голямата картинка и реално да погледне над нещата, отвъд съседските препирни и междуетническите конфликти, водени от исторически шовинизъм.
Борис Трайковски идва на власт след управлението на Киро Глигоров. Глигоров, който следваше политика на дистанциране от съседите и установяване на независима и отчуждена Македония, се справи с голямата задача да измъкне страната от конфликта в Югославия и да обяви независимост, без нито капка кръв да се пролее. Години по-късно обаче ще се разбере, че заслуга за това има реално България, която спира амбициите на Сърбия и Гърция за поделяне на Македония, като България става първата страна, която признава малката държава. Именно това, че Глигоров не нарочи България за враг номер едно на Македония беше причината УДБА (неофициално) да направи опит за атентат върху него.
Борис Трайковски пое страната по време на Косовската криза. В страната бяха навлезли хиляди бежанци от Косово, което по онова време е арена на сблъсък между окупаторските сили на Югославия и албанците, желаещи отделяне от репресивния режим. Приемането на тези бежанци обаче се оказа голяма грешка, като с тях влезнаха и терористите от АОК, чиято цел беше отцепване на северозападната част на БЮРМ от страната и обявяване на Илирида.
Трайковски реално нямаше голям избор – зад силите на АОК стояха Албания, НАТО и ЕС, които искаха от Македония да даде пълни права на албанците и технически Македония да се превърне от моноетническа в мултиетническа страна. В този момент македонския президент поиска и получи неочаквана подкрепа – тази на България. България помогна, давайки немалък брой танкове, артилерия, както и нужните муниции за тях. Интересен факт е, че по-късно тези оръжия биват дадени за скрап от властта след Трайковски.
Македония все пак бе принудена да подпише Охридското споразумение. Албанският стана втори официален, а всички малцинства трябваше да получат пълни права. Въпреки това, вече покойния президент на страната не е обвиняван от народа за приемането на тези договорки.
Борис Трайковски беше наистина един различен политик – правилно осъзнаваше необходимостта от компромис и разбирателство. Той започна политика на сдобряване с България – бе подписан договор за изграждане на 3 нови гранични пункта, които определено биха развили граничните райони на двете страни. България се превърна в ключов икономически партньор. За Трайковски България не беше врагът, както УДБА и сърбите желаеха да бъде за Македония. България за него беше ценен съюзник, и той правилно знаеше, че България винаги би помогнала на югозападната си съседка по пътя към европейска интеграция.
За жалост, за сръбската агентура в Македония Трайковски и хората около него бяха неудобни. Те бяха пречка за осъществяване на оста Белград – Атина, която трябва да пречупи българските интереси и тотално да обгради България на запад. Проблемът обаче беше, че Борис Трайковски трудно би бил свален – той се ползваше с добро одобрение от македонците. Затова те решиха, подобно на Глигоров, да му спретнат атентат.
На 26 февруари 2004 година, докато пътува за икономическа конференция в Босна и Херцеговина, самолетът, в който пътува Трайковски и неговите съветници, катастрофира. Президентът на Македония умира, а самата операция по достигане на самолета е много трудна, тъй като районът там е силно миниран.
Смъртта на Трайковски е повратен момент за Македония. След него идва тандемът Црвенковски – Груевски, които променят политиката на Македония от проевропейска и пронатовска към антизападна, антибългарска, просръбска и проруска. Надеждата за нормалност на Балканите и приятелски отношения между София и Скопие бяха напълно унищожени, а тенденцията, която бе започната от Трайковски, бе занулена.
Вашият коментар