Чудех се как да започна този материал, защото това е дата, която разделя коренно нашето общество от десетилетия насам. Общество, което така или иначе е разделяно от какво ли не. Макар и да не сме били свидетели на събитията около превратът и окупацията на Родината ни, то все повече си мисля, че ако младите не правим своята оценка на миналото и на наследството, което ни е оставило (не само материално, а и духовно), то едва ли ще успеем да прогресираме напред.
Какво казва историята за 9 септември?
Деветосептемврийският преврат е насилствено завземане на централната и местната власт в Царство България, организирано от опозиционната политическа коалиция Отечествен фронт и извършено през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 година.
Превратът е осъществен малко след обявяването на Съветско-българската война и при положение на частична окупация на територията на страната от Червената армия. Той е организиран набързо и е проведен от малка група младши офицери (общо в акцията участват около 450 души, в голямото си мнозинство войници, действащи по заповед) и включва завземането на няколко сгради в много ограничен периметър в самия център на София.
В резултат на преврата е свалено създаденото дни по-рано правителство на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт (ОФ), начело с Кимон Георгиев. ОФ завзема властта в България с помощта на поддържащи го формирования на Българската армия, както и с подкрепа на партизаните от прокомунистическата Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). Страната сключва примирие със Съюзниците и променя геополитическата си ориентация, като започва участие на тяхна страна във Втората световна война. След това важно събитие България попада в съветската сфера на влияние и настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в обществото.
Какво се случва с България, след 9 септември?
От този ден нататък нищо вече не е същото за България! Започват се масови репресии над „инакомислещите“. Създават се абсурдни за историографията определения като „монархофашизъм“. Започва т.нар „Народен съд“, който цели да „осъди управлявалите България в периода на участието ни в Тристранния пакт“. От 20 декември 1944 до 2 април 1945 година са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души.
Срещу 11 122 души са повдигнати обвинения, съдбата на много от другите арестувани е неизвестна. Процесите се извършват в Софийския университет, в Съдебната палата и в цялата страна. За около 4 месеца са издадени 9155 присъди, с които са осъдени на смърт 2730 души, 1 305 души получават доживотен затвор, а останалите – затвор от 1 до 20 години. Интелигенцията на Царство България бе избита като кучета, без милост. Княз Кирил, Богдан Филов, ген. Никола Михов (регентите на малкия Симеон Втори, впоследствие изгонен от страната след манипулиран и фалшифициран референдум), 22 министри, 8 царски съветници, 67 депутати, 47 генерали и полковници и други… много други.
Само напомняме, че един Димитър Пешев, който е с дейна роля за спасяването на евреите у нас също получава присъда от т.нар „Народен съд“. Иронично, нали?
Да напомним ли за т.нар „македонизация“? Ми ще напомним, защо не?
Процес при който идеята за създаване на „македонска нация“ стана факт. Идеята за насилствено македонизиране на БЪЛГАРИ в Пиринския край, слава Богу не се получи, НО… на цената на страшно много жертви, унижения, които българския народ търпим и до днес. Всеизвестен факт е, че отказващите да приемат новата идентичност биват преследвани от официалната власт. Изявени общественици, бивши революционери и други, които отказват да се подпишат на преброяването като етнически македонци биват интернирани във вътрешността на България.
Пример ще дадем със случаят на войводата Ичко Бойчев, и писателят Димитър Талев, а общият им брой надхвърля 40 000 души. За този изключително срамен акт мога да говоря със спомени от покойни вече близки родственици. Това обаче ще го оставя за друг материал. Заради засилването на политическия терор и насилствената македонизация много жители на Пиринска Македония минават в нелегалност и се включват в Горянското движение. Главен организатор на съпротивителното движение в Санданско, Разложко и Гоцеделчевско е Герасим Тодоров, който организира голяма въоръжена чета. В училищата, където се преподават така наречените македонски език и история често се стига до конфликти между ученици и югославските учители, а самите курсове са слабо посещавани.
Стига ли толкова за „македонизацията“? За т.нар „Народен съд“? За репресиите над тялото, над душата и съзнанието на българина, над мирогледа му, над светоусещането му? Стига ли? Не стига! Защото тази дата ще продължава да разделя обществото ни още десетилетия! И ще си позволя да репликирам Васко Кръпката за едно нещо. Господин „Кръпка“, комунизма не си отиде! Обаче успешно приспахте поколението на бабите, дядовците ни, майките и бащите ни. Не, че Ви обвинявам, имали сте идеята, вярвали сте. Просто нищо не си е отишло! Тук е и едва ли скоро ще си отиде!
Вашият коментар