В определени среди от българското общество от много отдавна се е загнездило твърдението, че приноса на българите за Освобождението в хода на Руско-турската война е малък и незначителен, в сравнение с този на руските войски. Само по себе си това твърдение звучи просташко и смешно, но най-вече обидно за съвременниците на тези събития. Защото примери за активната борба и самоинициатива на българите за Освобождението има много, но за тях рядко се говори, може би поради неудобството, което това причинява на някои хора…кой знае?
Един от тези примери е Трънското въстание, избухнало в края на декември 1877 г. Тогава местна въстаническа група, събрана от града и околностите му, организирана и въоръжена от капитан Симо Соколов, прогонва малобройните османски части от града. До средата на януари 1878 г., въстаниците освобождават и град Брезник, след което поради популяризирането на успеха към тях се присъединяват и местните войводи, и техните чети- Тако Пеев,както и Гроздан Насалевски, с което въстанието се разпростира до Босилеград на запад и Кюстендилско на юг.
Впрочем, именно Освобождението на Кюстендил от обединените руско-въстанически сили на 30 януари 1878 г. е и може би най-големият успех на въстанието. След този акт действието се премества на изток към долината на река Морава, където вече значително по-организираната част на капитан Симо Соколов разбива отряд на башибозуци, отправили се към Сурдулица с което предотвратява иначе сигурното клане на местните българи. (българи, защото по това време в днешния сръбски град Сурдулица преобладават българите, впрочем и до наши дни в Сурдулица живеят известен брой българи).
Със Санстефанското примирие въстанието надхвърля границите на Шоплука и се разпростира чак до Крива Паланка, сиреч в границите на днешната географска област Македония. По време на въстанието, българите в Шопско отстояват опитите на временната сръбска военна администрация и нейната пропагандна машина да прокара просръбски настроения сред местното население, като по този начин ясно заявяват своята вярност към България още веднъж.
А колкото до капитан Симо Соколов, след Берлинския конгрес, той влиза в служба в новосформираната българска войска, след което е избран за народен представител. Въпреки статута си, капитанът отново става съпричастен към случващото се в отечеството си и сам организира доброволчески взвод в София от емигранти от Трън, с който се включва в сръбско-българската война през 1885.
Освен като доказателство за активната дейност на българите в Освобождението, Трънското въстание служи и като показ за непримиримостта на българите против чуждото потисничество като развенчава грозния мит за „липса на активна съпротива срещу поробителя“, прокарван в продължение на десетилетия в българското общество с цел да прегази националното самочувствие на българския народ.
Вашият коментар