Поредицата ми „Шампион интервюира шампиони“ от предаването на БНТ – „Последният печели“ продължава, а днес ще представя на драгите си читатели един вълнуващ и интересен разговор с първата жена-победител в предаването и първата жена-преследвач в „Голямото преследване“ – Миглена Драганова (или по-известна напоследък като „Дама Пика“). Каквото и мнение да имате за Меги, то от личен опит мога да ви споделя, че този разговор бе един от най-вълнуващите, които съм правил, а и тя е сред най-шарените и интересни личности с които се радвам, че мога да се познавам! Приятно четене!
Какво дете беше и какви бяха твоите детски мечти?
Бях много будно и любознателно дете с огромно въображение. Също така запомнях наизуст
всички приказки, които родителите ми ми четяха и ги поправях, ако при следващото четене
пропуснат или заменят дума. После се научих да чета и от тогава не съм спирала. В училище
винаги изчитах целия списък с книги за лятната ваканция, даже и допълнителните.
Спомням си, че на село през лятото, често четях книги вместо да играя, някой път трябваше насила да ме измъкнат навън (както е сега с децата и компютрите и смартфоните, но не съвсем), а
съседките идваха на гости да ме гледат как чета, да ме питат разни неща и ми носеха
подаръци и храна, защото съм много умна. Уроците ги запомнях още в час, бях пълна
отличничка, направо зубър, нещо като прототип на Хърмаяни Грейнджър, но имах и много
приятели, защото бях добричка и помагах на всички. Говорим за основното училище. Нещата
малко се промениха в гимназията, с възрастта се разсейвах все повече от света около мен и
откривах и други дейности, които понякога предпочитах пред ученето, но любовта към
четенето никога не ме напусна.
Детските ми мечти нямаха граници. Спомням си, като учихме за Валентина Терешкова,
първата жена космонавт, попитах баща ми дали не мога аз да стана първата за България. Ама,
сериозно си вярвах тогава. После мечтаех да съм писателка, да напиша нещо значимо, да
оставя следа. След това исках да съм актриса. Много дълго време исках това. Но, за
съжаление, в един момент загубих увереност, че мога нещо и се отказах от големите си мечти.
Деца, не правете това! Дори и никой да не вярва във вас, дайте си шанс!
Как се зароди любовта ти към познанието?
Не знам. Винаги я е имало. Цял живот ме е водило мотото „Искам да знам, искам да науча“.
Може би заради голямото ми любопитство.
Разкажи ни кои са хобитата ти и интересите ти?
Освен четенето, което вече споменах, сигурно ще изненадам мнозина, предвид възрастта и,
може би, пола ми, но аз съм геймър. Обичам да играя компютърни/видео игри още от ерата
на Супер Марио. Мога да се похваля и с доста добра техника вкъщи, благодарение на това, че
съпругът ми подкрепя това мое хоби.
Освен това, през последните няколко години активно се занимавам с куиз игри и мога да
кажа, че куизът се превръща в мое ново хоби. Тук голяма заслуга имат колегите ми Мартин
Иванов и Пламен Николов.
Тези мои хобита и интереси съчетавам, според мен доста добре, с това да бъда майка и горд
собственик на най-якото куче!
Ами любим стил музика?
Определено рок, ако трябва да избера един. Иначе, определям себе си по-скоро като
„музикален помияр“. Харесвам всичко и слушам всичко, според момента, ситуацията и настроението ми. Но не бих определила себе си като голям меломан, дори бих казала, че
групите и техните членове са едно от слабите ми места в куизовете, може би веднага след
футбола.
Какъв жанр филми предпочиташ и най-любимите ти филми?
Един от любимите ми жанрове в киното, както и в литературата, е фентъзи. Но, мога да
гледам всичко, стига да ме грабне от пръв поглед.
Любим филм?
Дяволът носи Прада.
Любим сериал?
Приятели, Теория за големия взрив. Не мога да не спомена и Игра на тронове,
въпреки че все още не съм преглътнала огромното си разочарование.
Като цяло, тази тема е почти толкова необятна, колкото и литературата. Бих искала да споделя
своя опит с четящите и гледащите. Ако първо изгледате филма, а после прочетете книгата по
него, преживяването е на много по-добро ниво, отколкото обратното.
Любима книга и автор?
Оххх, тук темата е толкова необятна, че има нужда от отделно интервю, даже няколко. Трудно
е да се конкретизира. Почти всеки автор, изучаван в училище, успя да остави някаква следа в
мен. В детските си години бях много запалена по Винету, и изобщо, уестърните на Карл Май и
Майн Рийд. После ме впечатлиха Мускетарите на Дюма, както и гръцката митология. Следва
периодът на любовните романи, изчетох много от тях, признавам си. После научната
фантастика, но не беше твърде „моето“. И стигаме го Габриел Гарсия Маркес. Ох, Маркес! Този
автор не се чете, той се преживявя, той се преболедува! Няма друг, който ми е въздействал по
този начин.
Също така съм запален и вечен Хари Потър фен, най-вече заради книгите.
Дълго време бях доста отдадена на поредицата „Игра на тронове“, но разочарованието ми от
сериала и фактът, че книгите остават недовършени, ме отблъсна от там.
За книги мога да говоря много, но смятам, че основно е това.
Нека започнем с “Последният печели”. Почти всеки с когото съм разговарял от
победителите е разказвал, че атмосферата е била неповторима. Ти все пак си първата
жена победител в предаването, какво би ни споделила за емоцията?
При мен нещата стоят малко по-различно. Аз участвах в предаването в самото му начало,
когато снимахме, излъчването му по БНТ все още не беше започнало. Така че аз играх
абсолютно на сляпо, без да имам представа нито от какъв тип ще са въпросите, нито как точно
изглежда и протича самата игра. До ден днешен се чудя дали това е било положително или
отрицателно. Дали, ако знаех в какво участвам, какво представлява играта и какво се очаква от
мен, това би ми помогнало или, напротив, би ме притеснило и би ми попречило. И все още
нямам отговор. Втори кръг не ми е голямата сила. Ако бях гледала предаването преди това,
щях да се притеснявам от този кръг. Но, от друга страна, ако бях видяла постиженията на други
участници, може би щях да се амбицирам да постигна повече от две победи.
Спомням си, че след втората ми победа си помислих, че не е хубаво да печеля само аз и на хората ще им омръзне само мен да гледат, затова три участия са достатъчни. Но, при всяко положение,
емоцията беше невероятна. Притеснението ми изчезна в първи кръг на първата игра, след
като успях да дам два верни отговора и реших, че няма да отпадна първа. От там насетне
просто се оставих на емоцията и адреналина. Беше страхотно! За което много помогна и
водещият Орлин Горанов. Изключително харизматичен и предразполагащ ми се стори на мен
този човек. А, и все пак, както се оказа, камерата ме обича и чувството е взаимно.
Коя от победите ти е най-сладка?
Е, от две не е чак толкова трудно да се избере. Първото предаване мина малко като в мъгла,
но беше по-вълнуващо и по-емоционално за мен, а и леко изненадващо. Втората победа беше
по-целенасочена и осъзната. А и постигнах по-добър резултат втория път, финиширах с 505
точки. Но, като цяло, доволна съм и от трите си участия.
Какво спечели от изявите си в предаването?
Повярвах си, че мога. Доказах го и на другите. Аз не съм много самоуверен човек, поне не чак
толкова, колкото ми се иска. Предаването ми помогна да си повярвам, както и ми даде идея,
че имам още много да уча и много дупки в знанията си, които да попълня. Години преди това
участвах и в Стани богат, но се представих доста посредствено и бях изключително
разочарована от себе си. Последният печели ми върна радостта от знанията и вярата, че
ставам за нещо. Спечелих и приятел, в лицето на Мартин Иванов, който стана нещо като мой
ментор в куизовете, много преди пътищата ни в Голямото преследване да се пресекат.
А какво загуби?
Да загубя? Сериозно ли? И да съм изгубила нещо, не съм забелязала. Значи не е било важно…
Какво бе чувството да се докоснеш до Орлин Горанов?
Орлин Горанов е много харизматичен човек. Около него има една аура, която кара хората да
се чувстват добре. Дори и сега, докато пиша и си го представям, ми действа позитивно.
Наистина е страхотен. И има чудесен глас, не само като пее, а и като говори.
Какво те мотивира да се запишеш за участие в “Последният печели”?
Най-вече желанието да ми се случи нещо различно, да преживея нещо ново. Мен статичността
и еднообразието ме убиват, имам нужда от движение и периодични приливи на адреналин,
за да се чувствам жива.
А сега да минем малко и към „Голямото преследване“, където вероятно ти се създаде
нещо като „алтер его“. Как се стигна до това да бъдеш преследвач?
Ами, мисля че без да съм искала, направих нужното впечатление на правилните хора. Или
може би бях на точното място в точното време. Или може би просто беше моето време. Аз не
твърдя, че съм, и не съм, най-знаещата жена в България, но се справих и си спечелих правото
да съм там.
Търсейки жена-преследвач, продуцентите са попаднали на моите изяви в Последният печели,
но мисля, че не точно знанията, а по-скоро цялостното ми поведение са им се сторили
подходящи за формата.
За какво мечтае „Дама Пика“ понастоящем?
Мечтая за участие в английския вариант на Голямото преследване (The Chase), за плосък
корем, ако може без фитнес, и за скорошното ни завръщане на екран. Също така, колкото и
нескромно да звучи, за още телевизионни изяви. Обожавам телевизията, студията, хората,
работещи в тях, магията, която се случва. Бих искала да ми се случва постоянно.
А какви са следващите ти цели?
Да отгледам две стойностни и умни дъщери, за които да бъда пример и да им дам всичко,
което мога. Да попълня възможно най-голям брой пропуски в знанията си и да не спирам да
работя върху себе си.
Вашият коментар