След злощастния Ньойски диктат, чрез който Гърция анексира територии с осезаемо българско население в Западна Тракия, за южните ни съседи следва една катастрофална за тях война с турците (1919-1922г.) Позорно победените гърци не се отказват от шовинистическите си аспирации и насочват вниманието си към България, която то това време вследствие на клаузите от Ньой не е в никак адекватно състояние.
Именно тази сигурност и надменност карат самозабравилите се гърци да извършват редица непровокирани убийства и гаври срещу българското население в Тракия. Сред тях се отличава убийството на 17 български цивилни селяни в село Търлис на 27.07.1924г. В такава нелепа обстановка не липсват и провокации на границата от страна на Гърция.
Една от тези провокации датира от 19.10. 1925г., когато според най-правдоподобната гледна точка (защото по случая има много) по време на копаене на земята за изграждането на кладенец от български граничари в района на прохода Демир Капия (Беласица планина, Петричко) гръцки граничар, смятащ,че българите копаят окоп, (типично в надменния дух без покритие) нахлува от другата страна на границата като не след дълго е убит от часови граничар напълно закономерно. Малко след това започва престрелка, в която жертви дават и двете страни.
Непровокираната инвазия
Използвайки нелепите жертви на граничарите си в престрелката на 22.10.1925г., гръцкият диктатор Теодорос Пангалос заповядва на VI дивизия, квартирувана в Сяр да настъпи към региона и да нахлуе в Петричко.
Още същия ден гърците напредват в направление на север и установяват широк 30 километров фронт, навлизайки между 10 и 12 км в различни сектори от фронта. Близките гранични села – Кулата, Чучулигово, Марино поле, Долно Спанчево, Ново Ходжово, Пиперица, Тополница, Марикостиново и Картечено са превзети.
Първоначалните гръцки атаки са успешни най-вече поради недостига на хора в района на военните действия. В деня на избухването на конфликта на тази част границата от наша страна има едва около 300 души. Именно в този тежък момент от София идва заповедта да се оказва съпротива единствено при крайна необходимост. Освен нареждането, биват пратени и подкрепления в размер на един полк (1000 души).
Докато трае подгоговката за бъдеща отбрана на Петрич, гръцките войски за пореден път показват варварската си и примитвна култура, разграбвайки имуществото на българите в гореспоменатите окупирани села. В тези тези си зверски акции, гърците отнемат живота на най-малко 10 цивилни.
ВМРО по това време, разпростряла своето влияние и подкрепа из Пиринско също не остава със скръстени ръце и още на 22 октомври започват да пристигат четници от цяла Пиринска Македония. В град Петрич пристига директно от Централния комитет на ВМРО Йордан Гюрков. В същото време петричани и бежанците от покорените села също се включват в редиците на защитата, като общата бройка на защитниците достига всичко на всичко около 4 500 души.
Чудото при Петрич- Поредния провал на „славната“ гръцка армия и спасението на града
Именно на 22, 23 и 25 октомври гръцките окупатори осъщестявват най-сериозните рехотни атаки над Петрич, използвайки и подкрепа на артилерия. Вследствие от артилерийската бомбардировка жп гарата в града е унищожена, което влошава мобилната връзка на района със столицата.
В крайна сметка трите гръцки атаки срещу Петрич са последователно отбити една след друга от храбрата и ожесточена съпротива на местните жители, войници, граничари и четници с тежки загуби на нашествениците. По-късно големият Ванче Михайлов ще напише в книгата си, че се техният брой се равнява на 120 души.
Международна подкрепа спрямо България
Както вече стана ястно, павителството на Александър Цанков още в началото на конфликта алармира ОН (Обществото на народите) за гръцкото нападение. От София се надяват конфликта да бъде разрешен в полза на страната ни като защитаваща се страна с подкрепата на ОН (Обществото на народите).
Макар и със закъснение от няколко дни, на 27 октомври от ОН идва настоятелство директно към Атина да се прекрати всякаква военна активност спрямо България и пълна изтегляне на гръцките сили зад стратата граница. Около 48 часа по-късно, заповедта е изпълнена от гръцкото правителство, а на 29.10. официално се слага точка на военните действия. Ироничното в случая, е че българо-гръцкият конфликт е един от малкото национални диспути, които ОН успява напълно и успешно да разреши през своето съществуване. Колкото и България да е била ощетявана от международната общност, то този път позицията на ОН е в български интерес.
Атаката на Гърция срещу Царството се счита като „непровокирана акция причиняващи материални и нематериални щети“, поради което и гърците се задължават да платят на България обещетение в размер на 30 милиона лева по това време. Около 1,2 милиона са дарени на пострадалите в Петрич като компенсация. Петричани, обаче отказват да използват правото си на лично обещетение, а с общата сума пари през 1926г. заплащат за строежа на първата гимназия в града. Строежът е завършен през 1937г.,навръх 25 години от освобождението на града от турско иго.
Ако има нещо хубаво от цялата кървава история за героизма на нашите предци в събитята останала в историята като „Петрички инцидент“, то това е лекотата, с която по това време се обединяват сънародниците ни в името на общата кауза и добруване, независимо от тежкота положение на страната и повечето от живущите в нея по това време. Тази тяхна саможертва, освен да ни напомня за нашия патриотически дълг трябва да ни припомни, че обединени сме по-силни. Именно обединението и чувството за общ дълг са едно от нещата, които липсват на обществото ни в днешно време…
Вашият коментар