Един преломен момент историята на модерна България, който прекрои историята и предначерта бъдещето ни за десетилетия напред, а ефектите му са усезаеми и до днес, ще се усещат и в бъдеще.
Поклон пред всички жертви, взети от комунистическия режим и неговите слуги-шумкари, които наложиха „народния“ съд, пред всички невинни хора, които бяха нарочени за „монархо-фашисти“, както и за всеки един българин, чието бъдеще е било разбито от последствията от 9-и.
9-и е и реално фактическият край на Царство България, която ще бъде обявена 2 години по-късно за република чрез също толкова „народен“ референдум. А с края на Царството настъпва и истинският край на българския възрожденски дух, ценности, както и крахът на националния ни идеал – обединението на българите. Но за какво обединение говорим, когато новата власт само няколко години по-късно се опитва доброволно да даде Пиринска Македония на Югославия и насилствено караши тамошните хора да се пишат „македонци?!?!
И, за да не кажат някои любители на червеното в коментарите, че си пишем свободни съчинения за периода, ще си позволя да цитирам мнението на съвременник на събитията като за финал, а именно Ванче Михайлов:
„И нека бъде ясно, че 1944г. е много по-голяма загуба за българщината от 1913г.!“
Вашият коментар