БИВШИ ДЪРЖАВИ НЯМА – ЮГОСЛАВИЯ ОЩЕ Е ТУК

Преди 21 години дойде официално мъчителният и агонизиращ край на една „Империя на злото“ – така можем без проблем да наречем измислената от Великите сили Югославия. Държава, измислена буквално като бариера и враг на България и българщината.

Краят ѝ беше, меко казано, кървав – 4 войни, коя от коя по-люти, а накрая натовските бомби бяха финалния пирон в ковчега на фикцията „Югославия“.

Югославия си замина с много смесени чувства във всяка замесена държава – в Македония повечето хора са настроени позитивно. Все пак, къде щяха да са те, ако нямаше Югославия?

В Сърбия Югославия е както тяхната империя, така и тяхното падение – именно Титова Югославия е причината Косово днес да не е тяхно.

В Босна Югославия е последният път, когато всички са живеели мирно. От тогава насам, войната никога реално не си е тръгвала.

В Хърватия Югославия… я няма. Там е „Бившата държава“ и никой не трябва да ѝ казва името. Като че ли е някаква мръсна дума.

Но навсякъде Югославия още стои. Чрез музиката. Бийело Дугме, Рибля Чорба, Леб и Сол, Дивлье Ягоде. Чрез Шабан, Ален, Весна, Драгана, Мирослав Илич.

Именно концерт на Ален Исламович и Бийело Дугме в Сплит разбуни духовете в Хърватска. На самият концерт прозвуча песента „Плюй и запей, моя Югославийо“, като акцентът навсякъде беше как Ален на фона на югославското знаме пееше:

ЮГОСЛАВИЙО, ИЗПРАВИ СЕ И ЗАПЕЙ, НЕКА ДА ТЕ ЧУЯТ

Просто рецепта за национален скандал. Асоциацията на ветераните от войната през 1991-1995, както и партията „Домовински покрет“ искаха Ален Исламович да получи забрана за влизане в страната. И логично – почти всеки в Хърватска има роднина/приятел/познат, който е загинал, биейки се срещу това знаме с петолъчка.

Новините гръмнаха. Обществото гръмна. Дори музиката, която би трябвало да обединява, този път раздели хората най-силно от 1995 насам. Въпросът „Къде беше през 1991-ва?“ отново започна да звучи така, както звучеше преди 20 години.

Югославия никога не е умирала. Тя още е жива. В съзнанието на всеки гражданин на всяка от шестте републики. Защото те никога не успяха да преглътнат миналото си – никой не спечели войната. Всички загубиха. При това загубиха най-ценното – бъдещето си. Опитвайки се да отмъстят миналото си.