ЕТЮДИ ОТ „ПИРИН ФОЛК“ – ЕМБЛЕМАТА НА САНДАНСКИ

13.09.2024

2–3 минути

Няколко дни след края на 32-то издание на Пирин Фолк, то най-накрая се накумих да започна този текст. Вероятно вдъхновен от кратката ми раздяла с родния град (б.ред пишещият тези редове главен редактор на платформата е санданчанин, за новите ни читатели). За първа година бяхме сред официалните медийни партньори на фестивала, а това ме направи невъобразимо горд, поради няколко съществени причини.

Първо, защото аз наистина обичам безкрайно много родния си град, като винаги съм се радвал, ако мога да допринеса с нещо положително. Второ, защото за мен, а предполагам и за мнозина санданчани „Пирин фолк“ е една легенда, една емблема на Сандански. Затова и заглавието е такова. Колкото до снимките, то те са дело на Таня Чакалова – млад, прохождащ фотограф с когото взаимно си дадохме шанс и мисля, че свършихме добра работа заедно.

„Пирин фолк“ е мястото на което трябва да се открият за сцената новите Костадин Гугов, Гуна Иванова, Емил Ристосков. Да последват примера на тези колоси на македонската фолклорна песен. И вярвам, че тази година един такъв славей бе открит. Василена Стоянова спечели две награди в неделната вечер на фестивала, за огромен кеф на местните зрители, които изпълниха летния театър в южния град до краен предел. Наградата „Свети Врач“ и второ място от фестивалното жури за авторска песен.

Защо акцентирам вече втори абзац върху това „пиринско момиче“ ли? Макар да направя сравнение, което едва ли ще бъде разбрано от мнозина, но този успех е равносилен (поне за нас) като все едно британец да спечели „Уимбълдън“. Или французин – „Ролан Гарос“ (става и с „Тур дьо Франс“). Защото този фестивал си е от Сандански, на Сандански и за Сандански. И е редно да има участници от Сандански и региона (пък ако наистина заслужават, дори да го печелят). Гледам снимките и се възхищавам на Таня за това, че пресъздаде атмосферата през тези дни такава, каквато наистина беше.

Нямам търпение за следващата година. Мисля, че си взех нужните уроци и догодина ще отразим още по-добре и професионално фестивала. А сега ви пожелавам лека вечер, защото мен ме чака дълъг път. Пък всеки който се чуди дали да посети града ни, то ще му кажа просто „Добре дошли в Сандански, приятели!“

Автор

Антонио Коларов

Антонио Коларов е роден в град Сандански и е завършил „Политология“ в Югозападен Университет „Неофит Рилски“, като сред основните му интереси попадат спорт, история и политика. Футболът е сред най-големите му страсти от детските години, а именно от тогава се заражда и неговата любов към Левски (София), факт който никога не е криел. Започва да пише любителски материали още от ученическите години, но по-сериозно започва да се занимава с подобна дейност като студент и може да се похвали с материали за популярните в медийното пространство сайтове „От Засада“, „Ритнитопъ“, „7sport.net“ и няколко интернет издания на локално ниво. Той основава „Коментарник“ през септември 2021-ва година с целта да създаде платформа за изразяване на мнения по актуални теми от всеки желаещ трибуна, а той се изразява по предимно спортен, политически и социално-битов аспект. През октомври 2021 година спечели две издания на популярното ТВ предаване на Българската национална телевизия „Последният печели“, а през април 2025 година добави още две победи и към момента продължава да е най-младият му четирикратен победител. Взе участие през септември 2022-ра година и в „Голямото преследване“ по Нова ТВ. През октомври 2024-та година седна и на „стола на богатството“ в предаването на бТВ – „Стани богат“, където също се представи достойно.