Не вярвам да има българин, който да не е слушал песента „Послушайте, патриоти“ поне веднъж. От доста време насам търсех повече информация за човекът, който е написал тази песен, защото от една стара песнопейка ми вадеха очите последните редове.
Авторът се казва Александър Карагюлев и е от големия охридски род Карагюлеви. Според малкото исторически извори, с които разполагаме, то той е роден някъде около 1860-та година именно в Охрид. Град, който е дал страшно много на България и българската история. Карагюлев се е занимавал активно с търговия, също така е работел като чиновник и общественик. Бил е редактор на вестник „Македонски глас“, а от 1886 година до 1890 година работи и като съдебен пристав при Софийския съд.
Горе-долу до тук са и яснотите около неговото житие и битие. Датата 27 март 1891 година е ключова и съдбоносна за животът на Александър Карагюлев. На този ден е извършен неуспешен опит за убийство на министър-председателя на Княжество България – Стефан Стамболов. Този атентат обаче има смъртен случай. Министърът на финансите и добър приятел на Стамболов – Христо Белчев намира своята смърт. Покушението, целящо отмъщение за екзекуцията на осъдения за държавна измяна майор Коста Паница, е организирано от група македонски емигранти, оглавявана от Димитър Ризов и Наум Тюфекчиев.
Още преди екзекуцията на Паница македонският емигрант Димитър Ризов, който е оправдан по делото срещу Паница, но заминава за Белград, говори за заговор за убийството на Стамболов в случай, че смъртната присъда на Паница бъде изпълнена. В него участва Наум Тюфекчиев, производител и търговец на оръжия от Македония, който се опитва да получи от Тома Георгиев пари за организирането на атентата. През октомври Ризов изпраща от Белград в София Иван Козаров, който трябва да извърши убийството, но след като той не предприема нищо конкретно, Тюфекчиев го връща обратно.
През януари 1891 година полицията арестува Александър Карагюлев, собственик на имота в село Петърч, където пребивава Козаров по време на престоя си в България. Уплашен от разкриване на заговора, Наум Тюфекчиев заминава за Белград.
Твърди се, че Карагюлев е бил измъчван с цел извличане на ценни показания, но такива явно властите не са успяли да „изкопчат“ от него. Отделно е имало натиск от правителството към следствието, а в края на статията ще приложа линк към книга свързана с процесът по делото за заговорът към Стамболов. За заинтересованите има и показания на Карагюлев. Именно в един от дните, вероятно преди гибелта му написва редовете, които макар и да „обезсмъртяват“ във фолклора ни изстрадалият им автор, обричат неговият живот на солидна забрава. Неговата смъртна присъда бива изпълнена през юли месец 1892 година. Животът му бива прекъснат само на 32 години.
Неговата съпруга Клио Карагюлева издава през 1897 година книгата „Едно свидетелство за Ст. Стамболова. Няколко думи за домогванията на съсечений тиранин спрямо семейството ни и лично спрямо мен“, в която твърди че е изнасилена от Стефан Стамболов. Не успях да открия повече свидетелства и информация по темата, но вярвам, че подобни материали биха били и са полезни на обществото, поне що се касае до обогатяване на общата ни култура. Важно уточнение е, че съм използвал подобно изображение, поради липсата на доста по-подходящо такова. И да, в песента е удачно да се пее „тук почива Александро, Карагюлев Охридски“, вместо „Карагюзел“.
Дано сме спомогнали поне малко за възвръщането на интересът към паметта на този наш (по всяка вероятност) несправедливо обвинен сънародник. Бихме се радвали в коментари да обогатите статията ни с повече информация за Александър Карагюлев, разбира се, който разполага с такава. Благодарим предварително!
Вашият коментар