След броени дни ще отбележим освобождението на Свети Врач (днес Сандански) от османско робство. В Пиринско българите са под ярема на игото, още три десетилетия след 3 март 1878 година. В памет, но и с много гордост и почит за героите, дали живота си за свободата ни, в кратък исторически очерк ще разкажем, надявам се интересни подробности за миналото на Сандански.
Първите проучвания на нашите земи до бленуваната свобода са от западни и руски геолози, географи, ботаници. Разбира се и от историци, но археологичното богатство в Свети Врач си остава непокътнато, за разлика от други в Европа и света. Впечатления от селището първо отбелязва големият руски славянист Виктор Григориевич. Докато пътува из европейската Турска империя, то той достига до Свети Врач, а в пътните си бележки описва: „Село Свети Врач се намира на склона на един връх, богат на минерални бани и много старини, от които може да се заключи, че тук в миналото е имало голям античен град“.
В този период известният български пътешественик Васил Кънчов също минал от тук и в дневника си отбелязва: „На реката имаше прост дървен мост, вероятно има римска направа. На югоизточния край, в християнската махала, има широка поляна, обиколена с ханове и дюкяни. Тук всеки понеделник става пазар, който надминава мелнишкия. На края на левия бряг има минерални бани, с много гореща вода. На единия има старовремска баня… След малко почивка тръгнахме през селото. Пътят ставаше доста стръмен, турските махали в горния край бяха потънали в овощия…“
Иначе в дните около Освобождението селото наброява 170 къщи, от които 85 български, 70 турски и 17 цигански. Населението върви около 900 души. Любопитен факт, който предполагам, че би бил интересен на младите читатели е свързан с днешните квартали на града „Ливадица“ и Смилово“, които били отделни селища със съответно 25 и 9 къщи.
Друг интересен и любопитен факт е, че днешното Първо основно училище, което през следващата 2025-та година ще отбележи 150-тата годишнина от създаването си, е наследник на първото българско школо, което е открито през 1875-та година в старата черква на града. Първи учител е племенника на Христо Ботев – Иван Минков Козарев. Той самия идва в Свети Врач по препоръката на Апостола на българската свобода – Васил Левски!
Макар Берлинския конгрес да унищожава „Санстефанска България“ и да оставя отново селището под османско подтисничество за още над три десетилетия, то будното население изразява недоволството си и стремежите си за свобода, за присъединяване към Родината с ярък и пламенен български дух.
Жители на Свети Врач стават свидни жертви с участието си в Кресненско-Разложкото въстание, в славната Илинденска епопея от 1903-та година, както и в непрестанната четническа борба, която обхваща цяла поробена Македония от Охрид, Шар планина, Пирин и Егея.
През октомври 1912 година Втора българска армия, начело с генерал Георги Тодоров освобождава нашия град. В течение на годините той се изгражда, развива, сменя своето име и се превърна в това, което поколенията на бабите и дядовците ни помнят като „белия град“, а до днес Сандански е сред най-красивите градове, неразривна част от съкровищницата на страната ни и блести като перла в сърцето на изстрадалия Пирински край.
Вашият коментар