Едно от нещата, които през последните месеци липсваха на „Коментарник“ бяха безмилостните коментари, които правехме от началото на съществуването на нашата платформа, респективно и какъвто беше първоначалния смисъл на съществуването ни. Страстите около националите ни уж поутихнаха, след като благодарение на бездушието си, некадърността си и малоумието си доведоха до съкрушителната загуба с 5:0 от … Северна Ирландия. Днес пък националите ни до 15 години бяха потрупани с 0:9 от Испания.
Тъй като обичам да боравя с факти, ще припомня на уважаемата аудитория интервюто на „господин Гонзо“ от 8 август 2023-та година, когато още не беше избран за президент на футболната федерация, а бе един (по разговорно му от народа) „солта**к“ на Борислав Михайлов. Тогава той бе казал, че „след 2-3 години ще видите къде ще бъдем. Поживьом-повидим!“
Осъзнавам, че в момента правя на две стотинки един от любимите ми футболисти като дете, когото съм уважавал заради 15-те гола във вратата на онея с четирите букви и заради неговата отдаденост към моя любим Левски, но година и два месеца мина от интервюто на господин Гонзо, а то къде сме всъщност ние?! Според ранклистата на ФИФА сме на 81-во място. Има реална опасност за световните квалификации да бъдем в ПОСЛЕДНА урна! Знаете ли кои отбори са в последна урна, господин Гонзо?! Сан Марино, Гибралтар, Лихтенщайн, Малта, Андора, Молдова, Фарьорските о-ви.
Господин Гонзо, България вече е футболно джудже! Българския футбол е мъртъв, а за съжаление е неопян покойник. Не искам да отварям тема за клубния футбол, защото вероятно ще запсувам някого, а без това ми се дразнят, когато ругая по кой ли не (макар да е напълно заслужено).
Всички медии бяха гръмнали с това, че бяхме в „серия от 8 мача без загуба“. Уж било без аналог във футболната ни история. То пък бяхме били с триста зора няква Танзания в която половината им национален отбор „загрява“ бягайки от лъвовете и катерейки се по дърветата в родната „мама Африка“. Бихме и същите северноирландци, които ни го върнаха с лихвите. Бяхме натрупали и някакви Х-ове с безлични отборчета, та вече се взехме за няква особено голяма работа. Е, видяхте ли всъщност, че не сме! Само язък за атмосферата на „Колежа“, която се прави когато играете!!!
Сега да обърна малко внимание на „големия специалист от Варна“, който явно е толкова вездесъщ, че все още „тъче на два стана“. В „Бояна“ и в картофената варненска нива в „Тича“. Ок, не мога да отрека, че в Черно море някак си успя да направи от неколцината несретници отбор, но то в тая лига на нескопосани ритнитопковци, или по-скоро топкогончовци, не съм сигурен какво точно постижение е.
Верно е, че няма особено голям избор откъм това кого точно да викне, но аланкоолу, да си пробутваш сакатия син и куците коне от клубния тим, вместо да повикаш Петко Христов от Специя или Андриан Краев от португалското първенство… вместо да повикаш един Ивелин Попов, който въпреки изказванията му за националния отбор, все би помогнал в някой и друг мач, а очевидно е за всички, че футбол в краката му има. Както друг от детските ми герой – „Митко“ Удоджи бе споменал : „На това ниво аз мога още бая“.
Хлапаците от днес сутринта не знам дали има смисъл да ги храня, то те не знам и колко са виновни. Освен ако вина може да се носи за некадърност, ама малки са. За детско-юношеския футбол положението е друга бира и там вина носят много други хора. Само да се обърна към родителите, които още хвърлят пари по некадърните им наследници, за да ритат топката. Спрете да хвърляте пари по сакатите си дечица, ако можеха да ритат тая пуста топка, то нямаше да се налага да харчите, за да играят те. Ще се обърна и към клубовете, поне тези, които нямат претенции за кой знае що в т.нар „елитна дивизия“, „Б-група“ и дори „В-групите“ щот и там може да излизат кадри:
Пускайте ги тия деца бе, мама му стара! Дори да сбъркат някоя и друга топка, дори да пропуснат някой друг гол, дори да ги псуват подобни като мене „чобани“ по села и паланки! Пускайте ги, да грешат, да играят, да трупат минутки, самочувствие… но пък и те да се трудят на тренировки и по мачовете, а не да гонят мастиите по дискотеките, да се напушват, надишват, надрусват и натаковат (без извинение).
Защото не знам дали осъзнавате, но в момента имаме един неопят покойник и това е българския футбол. А никъде не виждам някой „Лазар“, който да го възроди и отново да радва все по-обезличените български запалянковци. Утре щяло да има „вечно дерби“. Гледайте си го, като имате нерви да го гледате. Колегите от „ФенБол Зона“ ще правят лайф, ще го пуснат и в нашата платформа, ако ви се гледа, гледайте. Аз утре ще гледам „Гунди – легенда за любовта“, ще бърша сълзи по моя най-голям футболен кумир в живота и ще тъжа за време, което е било дори преди рождението на баща ми!
Вашият коментар