На 19-ти октомври 1925 край Демир Капия над Петрич се случва нещо, което история ще запомни като Петричкия инцидент.

Така ли е обаче наистина? Наистина ли е „инцидент“ и каква е версията за инцидента? И защо Гърция и нейното международно лоби продължава да манипулира историята с цел омаловажаване на България?

Лъжата за избягалото куче

Всичко започва на вече споменатата дата – 19-ти октомври. Куче, придналежащо на гръцките граничари, избягва. Гръцки граничар тръгва да го прибере, но бива застрелян от българите на границата. След това пък става престрелка, в която българите навлизат на гръцка територия, превземат гръцки пост и убиват командира на поста.

Всичко това горе обаче е лъжа.

Истината е следната – български граничари копаят за кладенец край Демир Капия. Гръцки граничар вижда това и смята, че това е окоп. По рамките на Ньойския диктат, окопите са забранени на България. Нашата страна няма право да създава защитни съоръжения. Това дава повод на гръцкия пазач да навлезе на българска територия и да прави проблем на местните граничари. След няколко предупреждения, на които гръцкия граничар не се подчинява, той бива застрелян. Започва престрелка. Гърците се опитват да приберат убития на своя територия. Защо ли? Ами, просто е – за да обвинят България, че е навлязла на чужда територия и убила чужд военен. За да имат лесна причина да сторят това, което планират след инцидента.

Истинския замисъл на гръцкия режим

По това в гърците на власт е военна хунта, начало с генерал Пангалос. Отявлен българофоб, великогръцки шовинист и фен на „Мегали идея“. Разбира се, говорим за гръцкия план за възстановяване на Византия. Към която, иронично, гърците нямат никаква връзка.

Той търси отдавна конфликт, с който да спечели любовта на хората. След срамното поражение от Турция и Лозанския договор, с който Гърция губи почти всички новопридобити територии след войната, Пангалос трябва да измисли начин, за да прикрие купищата проблеми. А това най-лесно става с война.

През 1924 се случва Търлиския инцидент, на километри от България – 17 българи са убити, само защото са българи. По-рано пък Гърция се опитва да отцепи Северен Епир от Албания, но без успех. А сега пък случката над Петрич е перфектна опция за успешен конфликт. Все пак, България след войната е съсипана. Трябва да е лесно, нали?

Разбира се, в духа на новото време, Гърция предлага пакет от условия на България, с който гърците „да забравят за случилото се“. А ето и условията:

• България да изплати 2 милиона франка като компенсация;
• Международна комисия да накаже българските граничари

Разбира се, условията са скандални и България отказва.

Дали?

Разбира се, че не.

Истината – България предлага смесена комисия да установи какво се е случило. Разбира се, Атина отказва, с цел да може директно да нападне отслабената ни страна.

Гръцката агресия от 1925

Историята за „инцидента“, за щастие, стана популярна през годините. Хората си припомниха за нападението на Гърция над Петрич през онзи октомври. А днес аз ще ви припомня в цифри:

• 100-хилядна гръцка окупаторска войска срещу България
• 11 нападнати и опожарени села
• 19 убити, сред които невръстни деца(!)
• 15 хиляди изселени бежанци
• Ограбена от гръцките терористи покъщнина на стойност милиони левове

Нападнат е и Петрич, но тук се намесват четите на ВМРО, които се оказват ключова подкрепа за малобройната ни войска.

Но може би най-голямата подкрепа, изненадващо, идва от международната общност. За първи път Обществото на Народите успешно прекратява ескалация на голям военен конфликт и заклеймява Гърция като агресор. Държавата – нападател изплаща 30 милиона лева репарация на България. Петричани получават 1 милион и двеста хиляди за геройската отбрана на града си. Те обаче отказват парите и ги използват за построяването на сграда за гимназията в града.

Защо Гърция лъже (отново)?

Историците и хората, занимаващи се с история от цял свят, наричат гръцко-българския конфликт от 1925 „Войната на кучето“. Това е показателно чия версия за историята е подкрепяна и разказвана от световните историци. Заслуга за това има силното международно гръцко лоби, подкрепено от обединената и шумна гръцка диаспора. Диаспора, с каквато обединеност и шум България не може да се похвали. За лоби даже няма смисъл да говорим – такова нямаме.

Гръцкото лоби по цял свят е причината днес цял свят да разказва за хилядолетната гръцка история, за гръцкия йогурт, за гръцката мусака, за хубавото гръцко море. Все неща, които изобщо не им придналежат. А същевременно говорят как държава с абревиатура РСМ краде историята им.

Гръцкото лоби успешно защитава Гърция пред цял свят. Успешен пример за това е десетилетния конфликт между Гърция и Македония за името на страната. Междувременно, именно българското лоби (чрез своето несъществувание) е причината САЩ и ЕС да смятат България за пречка пред РСМ за влизане в Евросъюза. То е и причината цял свят да ни мисли за нелегални мигранти на собствения ни континент. Причина е и цял свят да мисли, че ние нямаме история или нещо значимо на наша сметка и да подкрепя нашите врагове в желанието им да ни унищожат. И да, сред тях е Гърция, с която споделяме няколкостотин километра граница.

Близо 100 години след този инцидент, България отново е в опасност да бъде в тотална международна изолация. Напук на невероятните възможности, които имаме в 21 век, ние ги профукваме по-жестоко и от закоравял комарджия в казино. Това ще ни излезе много, ама много солено.

Ключът е да помним. Това, което няколко хиляди войници и четници сториха срещу многократно по-голям и зъл противник. А именно – че не приеха да избягат отново. Защото България е нашият дом. И ще го браним, защото знаем историческата истина.