Наскоро Виктор Орбан – министър-председателят на Унгария, също се включи в спора между България и Северна Македония. Той даде т.нар. „унгарско предложение“, с което Будапеща да смени ЕС в ролята си на посредник между София и Скопие.
Намесата на Орбан в двустранните взаимоотношения не е от симпатии. Орбанова Унгария от доста време насам играе ролята на „контра“ на Евросъюза. Това често означава Унгария да бъде на една страна със Сърбия – същата държава, която държи под окупация Войводина. Говорим за регион, пълен с етнически унгарци. От доста време Будапеща играе заедно с Белград и в РСМ, където заедно са най-големите инвеститори в страната. Унгария е и главен спонсор на десетки медии в югозападния съсед на България, като много от тези медии често са антибългарски настроени.
Две години по-рано пък Франция на Макрон излезна с т.нар „френско предложение“. Самото предложение стана официалната преговорна рамка на ЕС за Северна Македония. Самата Франция е исторически враг на България от над 800 години. Не само това, но тя от над един век твърдо подкрепя всички съседни на България страни и ги насъсква срещу нас. Именно Франция е главната поддръжка на Балканския съюз, създаден през 1934г. Съюз, чиято цел е унищожението на България и Македония. Тази цел обаче не се осъществява, благодарение на героичната смърт на Владо Черноземски в Марсилия.
Целият хаос в преговорите с РСМ е причината Албания официално да бъде отделена от бившата югорепублика в преговорите. Така македонците вече наистина не се знае дали изобщо ще влизат в ЕС.
Моето предложение за Северна Македония?
На фона на толкова предложения, се замислих – що и аз да не направя едно предложение? Нищо чудно и то да стане преговорна рамка. Само че моето предложение няма да бъда толкова за преговорите в ЕС. Моето предложение е за наистина важното в този спор. Моето предложение е за това как България и Северна Македония да имат нормални взаимоотношения в 21-ви век. И как двете страни да бъдат заедно, на фона на враговете, събиращи се около тях.
1. Смяна на тактиката
България от 30 години действа повече от непостоянно спрямо югозападния си съсед. Сама по себе си, нашата страна няма официална геополитическа доктрина. Положението е „нашите евроатлантически партньори решиха“. Ту помагаме на Македония във време на кризи, след това пък им слагаме вето за ЕС. После пък подписваме договор с тях за изграждане на КПП-та. И нито едно от договорените не е изградено. После пък махаме ветото. А правителството, вдигнало ветото, го сваляме.
Същото може и да се каже и за Скопие. Първо имаме политика на „еквидистанция“ – отстояние на еднакво разстояние от всички. След това пък идва Борис Трайковски, който поставя за приоритет добри отношения с България и останалите съседи, като така страната да влезе в ЕС. След това идват Цървенковски и Груевски, които обръщат палачинката и се фокусират над ултранационализъм, дори това да означава нов конфликт в страната. Темата ЕС е забравена. След тях пък идва Заев, който подписва договор за добросъседство с България. И когато всички си мислят, че най-накрая всички спорове ще се решат, идват политици като Пендаровски, Силяновска и Мицковски, които правят 180-градусов завой към Белград и Будапеща.
Така че, като за начало:
Категорична и ясна политика от двете страни за поне 10-15 години. Както вътрешна, така и външна. И разбира се, да бъде с полижтелна нагласа към съседната страна.
2. Фокус над инфраструктурата
Петрич и Струмица са на 50 километра един от друг. И все пак, от единия до другия град се пътува над 1 час. Това означава, че се пътува със средна скорост под 50км/ч. От Петрич до Благоевград, за сравнение, се пътува за същото време. И това, че още магистралата не е завършена!
Друг пример. Пробвайте се да пътувате от Струмяни до Берово. Не виждате път между двете населени места? Именно. През 1999г. бе подписана спогодба за отваряне на нови КПП-та между България и Македония. Познайте колко от 3-те планирани работят… да, НУЛА. Нула от три планирани КПП-та, 25 години по-късно не само, че не са отворени, но даже не се и работи по тях! Единствено що-годе прогрес има по ГКПП „Клепало“. От македонска страна КПП-то е готово, но вече над 25 години стои неизползвано. От българска пък бе ремонтиран успешно участък на път 1008 от Струмяни до Раздол. Остава да се построи пътят от Раздол до демаркационната линия с РСМ.
3. Бизнесът над политическите драми
Кой е най-големият инвеститор в Македония от балканските държави? Разбира се, това са Турция, Гърция и Сърбия. Да, България е един от най-големите импорт-експорт партньори, но страната ни почти не инвестира в РСМ.
Забелязахте ли Гърция? Да, същата Гърция, която допреди години водеше спор на живот и смърт за името(!!!) на Македония. Ето за това говоря – бизнесът да бъде над политически драми. България и българските предприемачи трябва да инвестират всячески в Македония. Същото се отнася и за другата страна. Предприемачите не трябва да бъдат възпрепятсвани от политически драми.
4. Фокус над общото, не над различното
От 30 години двете страни се опитват да поставят всякакви червени линии помежду си. А простата логика показва, че когато слагаш разделителни линии, ти се отдалечаваш от другата страна. Съответно, ако фокусът в отношенията между двете страни е над общото, а не над различното, то България и РСМ ще разберат, че имат много общо помежду си. Съответно, единният път на двете страни към евроинтеграция и благополучие ще бъде реалност.
5. Истината за отношенията между България и Северна Македония
Баща ми обича да казва едно нещо, което аз с годините разбрах, че е истината не само за отношението на българи и македонци, а и между хората по целия свят. А то е:
На обикновения човек въобще не му пука за политиката. Обикновените хора знаят, че всичко това е с цел провокиране на хаос и напрежение. А това са нещата, от които политиците изкарват пари и залъгват хората.
Друга интересна мисъл чух преди седмици в подкаста на Инфомакс.мк „Тежки разговори“ (на македонска норма – „Тешки муабети“), където един от панелистите в подкаста каза следното (перефразирам) :
В западните страни, където заплатите са по няколко хиляди евро, темите за разговор са : изкуство, къде да отидеш на театър, къде ще ходиш на почивка. Често можеш да чуеш места като Ибиза, Палма де Майорка, Милано, Париж. На Балканите, където заплатите са не повече от 1000 евро, темите са : съседните държави, кой на кого краде историята, етнически и религиозни конфликти. Защото, ако тези теми ги нямаше, хората на Балканите щяха да осъзнаят, че политиците им ги ограбват, мамят и лъжат вече десетилетия, и още на следващия ден ще ги изметат от управлението.
А ето и изказването му тук:
Срещнах човек от Крива Паланка. И когато му казах, че съм от България, той веднага се усмихна, и ми каза:
Е-е-е-е-е, брато, ние със семейството редовно идваме в България – София, Кюстендил, Петрич, Гоце Делчев, Сандански. Много ви е хубава София, прекрасен град. Винаги ни е приятно, като сме в България, много добри хора.
Примери като горния мога да дам стотици. Може би и хиляди. Нормалният човек не му пука за дразгите на политиците. Нормалният човек знае, че най-важното е да има какво да сложиш на масата, къде да отидеш и къде имаш приятели.
Изводите оставям на вас.
Leave a Reply