На 10 ноември 1989 г. на пленум на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП), Тодор Живков е освободен от поста генерален секретар на ЦК на БКП и като член на Политбюро на ЦК на БКП. На негово място е избран Петър Младенов, сочи отдел „Справочна“ на БТА.
Съобщението, с което се обявява смяната на върха в бюлетина „Вътрешна информация“ е пуснато като „мълния“:
Петър Младенов – генерален секретар на ЦК на БКП
София, 10 ноември 1989 г. /БТА/ Днес Централният комитет на БКП на свой редовен пленум избра за генерален секретар на ЦК на БКП другаря Петър Младенов.
Пленумът удовлетвори молбата на другаря Тодор Живков да бъде освободен като генерален секретар и член на Политбюро на ЦК на БКП и му изказа дълбока благодарност за дългогодишната всеотдайна дейност в служба на партията и народа.
Пленумът предлага на Народното събрание да уважи молбата на другаря Тодор Живков за освобождаването му като председател на Държавния съвет на Народна република България. (…)
Ето малко от един мой коментар по темата, който написах на 10 ноември 2021-ва година:
„Щастливият край е за едни и то малцина, а за други (масите, тълпите и/или народа) – само временна еуфория и моментно опиянение, след което идва тежкият махмурлук, от който те цепи главата. „Хепиенд“ от падането на Тодор Живков в България имаше за онези, които го свалиха и запазиха за себе си благата. А трябваше „хепиендът“ да бъде за поколението на родителите ми и на техните родители, но…
Всички знаем, че на 10 ноември през 1989 година бе свален бай Тошо. Всяка година на тая дата слушам едно и също по новините и интернет сайтовете. Вероятно всички знаем, че и това се е случило под пряката диктовка на Москва. Горбачов постепенно си премахва „старите кучета“ от източноевропейските тоталитарни държави и леко-леко комунизмът отива към окончателния си крах… в Европа!
Какво се промени всъщност? От еднопартийното управление на БКП (+ БЗНС нали и такова „казионно“ животно е съществувало) преминахме към многопартийна система, благодарение на която всеки трети българин си има собствена партия. От планова икономика минахме на пазарна, но от това не разбирам и няма да продължа. А, да, и управляващата тогава партия смени една буквичка от името си… ебахти иронията! Като споменах Партията, се сетих, че някъде бях чел мисълта : „Те (другарите) загърбиха манифеста, за да си запазят капитала“. Ако се сетя откъде го четох, ще редактирам.
Други мисли ми дойдоха и ще ги споделя. Живков бе казал на този ноемврийски пленум, че „социализма е недоносче“! Дали това нещо го е осъзнавал през далечния април 1956 година, когато с благословията на Хрушчов катурва Вълко Червенков? И кога осъзнава, че социализма е недоносче? Не, че е много от значение, но пък е интересно. За завършек на 10 ноември би било хубаво да отбележим, че май изобщо не му е вървяло на тая дата. Хубаво е да припомня на позабравилите и да кажа на незнаещите, че началото на живковия край е смъртта на Леонид Илич Брежнев – 10 ноември 1982 година.
П.С : Едно голямо и влиятелно име от западноевропейската политика – Франц Йозеф Щраус е казал, че „да реформираш комунизма, е все едно да печеш снежни топки във фурна“. Въпросният немец е бил чест гост на другаря Живков до смъртта си през 1988г. Те обсъждали как България може да се присъедини към ЕИО (ЕС). Само че… сещате се…“
Вашият коментар