Какво си представяте, когато чуете път в България? Дупки? Ремонт? Задръствания? Или пък красива природа? Проходи? Тунели? Виадукти?

Наистина, пътищата в България са доста… противоречиви. Пътувайки по магистрала „Струма“ между Кулата и София определено мога да го кажа. Има участъци, където просто караш и се наслаждаваш на хубава природа. Например, този между Дупница и Благоевград. Има участъци, където вече личат коловози по асфалта. Което не е никак добре за европейски път. Има участъци, където караш със 140 и ти се струва бавно. Има участъци, където караш със 140 и си в мантинелата.

А ние в България обожаваме да казваме как нищо не се променя, и как все си е същото, че и по-зле става. От другата страна пък са хората, които ни убеждават как годините след 1989-та са най-добрите в историята ни. Аз лично смятам, че сме някъде по средата. Много се строи, много се краде, много се прави, много се бездейства.

Миналия месец намерих може би най-голямото доказателство за думите ми. С моя съратник и колега тук в „Коментарник“ – Александър Стойчев, решихме да се разходим по път III-1008. Един своеобразен тест драйв.

Къде е всъщност път III-1008? Това е път от село Струмяни, отклоняващ се от път 1 (Видин – Кулата), и върви до границата с РСМ. Преминава през село Микрево, като има отбивки за селата Цапарево, Колибите, Горна Рибница. Когато бъде завършен, ще свърже Малешевския район.

Случайното пътуване

Беше събота и с Александър бяхме решили да ходим до Технополис да си взема нови слушалки. И без това старите ми такива бяха дали фира. Така се сетих и да го питам – „Ей, адаш, айде да си направим разходка по път 1008“. Той само това и чакаше. Бяхме си бърборили няколко пъти за това шосе вече и все се канехме да го пробваме.

Взех го от тях къде към 4 следобед. Палнахме и първо минахме през Технополис, както по план. От там решихме да хванем по републикански път I-1. Не бях минавал там от може би година. Беше някакси пусто. А преди да направят магистралата, това беше главният път от България за Гърция.

Междувременно си обсъждахме дежурните неща – какво става по работата ни в „Коментарник“, новите статии и как трябва да обърнем внимание на графичното съдържание.

Магистрали, магистрали

Стигнахме Сандански. Пуснахме дежурния лаф за „село Свети Врач“, изсмяхме се мощно и отбихме по булевард „Европа“. Реновиран през миналата година след дълго чакане, най-накрая даде възможност за адекватно използване на пътен възел „Сандански“, по който се насочвахме. От там свихме надясно и се качихме по магистрала „Струма“. Това е нейният лот 3, Сандански – Кресна. Открит в края на 2018, беше релативно бързо направен, за разлика от вървящия в посока днешна Гърция лот 4. Последния наистина беше скандален. Занулиха стария път и върху него построиха магистралата. И тъй като върви до ГКПП „Кулата“, трябваше алтернатива. И тази алтернатива бяха път 108 и 198. Уж временно. Само дето станаха 2 години. Две години на пълен ад за жителите на Петрич, Дрангово, Марикостиново, Марино поле, Чучулигово и Кулата. Протести, блокаж на пътя, гръцката фирма-изпълнител се оказаха пълни мошенници и накрая благоевградски строители трябваше да довършват работата. Е, накрая я направиха, няма какво да се оплаквам вече. Добре стана. Само дето инженерните умове въобще не бяха предвидили пътен възел с път 198… и сътвориха може би най-сбъркания „пътен възел“ изобщо – този при Марикостиново. Аз самият съм се обърквал там. Просто един невероятен слаб (2) за тези, планирали този лот на магистралата.

Виж, лот 3 е друга бира – отлично планиран, горе-долу добре изпълнен, единствения минус е липсата на каквато и да е бензиностанция в посока София. А, и че на някои участъци асфалта вече е леко на вълни. Но всичко друго е супер – пътни възли, площадки за почивка и спиране, абе пълна програма.

В западна посока

Стигнахме и до пътния възел на Струмяни. Слязохме и от магистралата. От там се свива наляво и се тръгва в посока Микрево.Дежурната шегичка за „Мис Ромка“. Излизайки от Микрево, започваме вече реалния път 1008.

Пътят е планински – стръмни скачалки в самото начало, като вече на четвъртия завой се извисяваш високо над Микрено и Санданско – Петричката котловина. За шофьорите – препоръчително е да следите температурата на водата на вашия автомобил. Внимавайте много при завоите, някои от тях са с висок ъгъл на завиване.

По самият път нямаше трафик. Както и очаквах – все пак, все още не е път, свързващ ни с държавна граница. Карах релативно спокойно и без много зор, докато Александър на пасажерското място нагъваше чипс и гледаше маршрута. Аз също взимах по някое друго резънче чипс и карахме смело напред.

И от нищото изръси „Абе, братле, дали италианските моряци през Втората световна сами са скачали от корабите си?“. Последвано от бурен смях. Три минути непрестанен бурен смях. А след това – само гледай. „Мале, брат, гледай“ и „Брат, бруталнооо“, последвано от „Адаш, гледай ей там“ и „Ааааа, жестоко!“. А гледките си заслужаваха – слънцето се спускаше на запад със своите ранноесенни лъчи, все още топло греещо, докато огряваше Малешевския край. Прекрасни планини, в далечината виждахме село Цапарево. Надморската височина вече гонеше 1000 метра. Добре, че си бяхме взели якета. Намерихме място да спрем. От там направихме едни от най-яките кадри, които съм правил. Може би най-панорамния републикански път, през който съм минавал, като изключим Троянския проход. На всичкото отгоре, прекрасен асфалт, добре проектиран и направен.

Само дето…

Само дето не е още направен. Стигнахме до отбивката на Цапарево – готини снимки, а слънцето залязваше. Стигнахме и до края на реновирания участък, малко преди село Раздол, на разклона за село Колибите. Тръгнахме обратно. Вече се свечеряваше. Слушахме по Дарик мача на националните ни с Люксембург. И докато моят другар беше убеден в трудна, но сигурна победа, то пък аз бях песимист и смятах, че нашите ще се издънят. Накрая – нулев хикс. Дежурното говорене как „толкова си могат“ и нервничене по нашите пикльовци – ъм, извинете, „национали“. Приятно спускане надолу към Микрево, а от там хванахме по път 1082, който при село Рибник свързва с път 108 право към родния ни Петрич.

И така тук приключва моят пътепис. Но моите въпроси са много.

Първо – защо път III-1008 още не е завършен? Вече 25 години се говори как ще има нов път до Македония, а за това време стана ясно, че пътят няма да е до Македония, а до Северна Македония, тъй като съседната нам страна смени името си през 2017 след жесток натиск от Гърция. Не стига това, но вече 25 години районът е обречен на изоставане и обезлюдяване. Кметът на Струмяни – Емил Илиев, обеща пътят да е готов най-късно до 2030-та година. Искрено се надявам да стане много по-рано. Става дума за някой друг километър до границата и за едно ГКПП. Такова македонците направиха преди 25 години и още ни чакат.

Второ – защо още няма яснота откъде изобщо ще мине пътя? Очевидно е, че не може да мине през Раздол и Клепало – твърде тясно е за републиканско шосе.

Трето – какво се случва с другите два пункта, които трябва да се изградят с РСМ? Говоря за тези при Черната скала над Невестино, както и между Симитли и Пехчево. Говорим как трябва да има добри отношения между двете страни, а именно строежът на връзки между двете държави е ключът към това.

Искрено се надявам това шосе, заедно с ГКПП-то да бъдат готови много преди 2030. Стига чакане. Време е за реални действия. Защото не става за някакъв си път. Става дума за изграждане на връзка със съседна държава, с която вече 30 години сме във всевъзможни спорове и пререкания. А нормалните хора просто искаме да пътуваме. Да има просперитет в граничните райони. Да ни е готино.