През 2009-та година Вихрен (Сандански) изпадна от „А“ група след четири сезона при „професионалистите“. След кратко лъкатушене в тогавашната „Б група“ и не един проблем с лицензирането, тимът ни попадна в една бездна на аматьорски футбол и много мъки за местните запалянковци. И това за над десетилетие насам. През 2017-та година, тъкмо когато тогавашното общинско ръководство беше абдикирало от Вихрен и бе въпросът с изпадането от Югозападната трета лига не беше „дали“, а „кога“ ще се случи?
Константин Динев се завърна в клуба и тимът прескочи трапа, познат сред запалянковците като „Пиринска Бундеслига“ (тукашното четвърто ниво). Очаквано с неговото завръщане се позавърнаха и надеждите за нещо повече от „мъждукане у В група“. В интерес на истината имаше защо да се мисли в тази насока, защото в този период записахме 3 четвърти места, два пъти бяхме на трето място, а веднъж и вицешампиони на дивизията, но в неравна борба с Марек (Дупница) поради един малоумен формат на първенството, който бе измислен от БФС.
Кратка хронология и постепенно ще отговоря „Защо Вихрен ще влезе тази година във Втора лига“
Дори моя милост, вечен критик и „Тома Неверни“ що се касае до завръщането на Вихрен сред професионалистите съм оптимист и напълно убеден в това, че тази година ще спечелим Трета лига. Защо обаче? Да, през годините в които уж да бяхме близо и нещо се случваше, че да не успеем също имахме доста интересни имена в състава и на треньорската скамейка. Зелената фланелка облякоха Даниел Златков (по-известен като БГ Роналдо, участник в един от сезоните на Вип Брадър и ММА боец за един мач), Иван Иванов (футболист на годината през 2013-та година, а сега футболен треньор), Димитър Макриев, Йордан Минев, брат му Веселин Минев също порита при нас. Разбира се, няма как да не спомена и един от детските ми герои – „Митко“ Удоджи!
Здравко Лазаров, Емил Велев, Ивайло Василев и Наджи Шенсой пък в определени периоди от време даваха наставления от резервната скамейка или надаваха глас за някоя звучна ругатня. Дори Наджи не успя да ни класира, а аз признавам си и до днес го уважавам страшно много тоя човек. До края на миналата кампания моя фраза бе : „In Nadji we trust!“ (макар май само аз да вярвах в него). След 4-то място в края на 2023-2024-та година, отпадане на полуфинал от националния турнир за Аматьорска футболна лига от поредното фалшиво проектче в родния футбол – „Фратрия“, Шенсой си тръгна от Сандански. За много кратко Йордан Боздански го замени. Може би броени дни бяха, не помня колко точно, но бе за малко. И дойде новината, че Николай Николов – Чезето ще поведе „зелените“ през този сезон.
А кой е „Чезето“?
Николай Николов или по-известен като „Чезето“ е на 51 години от град Кюстендил. През последните години е водил ФК Кюстендил, Беласица, Рилски спортист, а последно бе помощник-треньор в Струмска слава (Радомир). През сезон 2021/2022 влезе в сърцата на петричките запалянковци, след като под негово ръководство спечелиха Югозападната трета лига и прекъснаха своето над десетилетие забвение в долните дивизии. За този момент могат да пишат петричките ми колеги Алекс Николов и Александър Стойчев. Признавам си, в началото бях скептичен. Първо, защото уважавам безкрайно много Наджи Шенсой и второ… борим се да влизаме във Втора лига с ФК Кюстендил, а взимаме кюстендилец за треньор. Дано не ми се сърди, но и други хора в Сандански бяхме с това мнение.
Да погледнем към „кавалерите на зеления килим“. Добрият вратар е половин отбор!
Аз лично ще започна от вратарската позиция, защото вчера именно тя бе ключовата за гарантирането на успеха ни в Кюстендил. Костадин Котев е малко по-малък на години от мен, познаваме се от доста време и си спомням, когато нещо стана и той си тръгна от клуба. Не го оцениха ли, шансове ли не му дадоха, то попринцип в Сандански не са много щедри от към даването на шансове на юношите ни („Тома Неверни“ няма само да ви хвали в този коментар“). Коцето остави следа в Балкан (Ботевград), а след това и в Чавдар (Етрополе). Много се зарадвах на новината, че се връща вкъщи, защото от години насам друго мое кредо е „Вихрен на санданчаните“. Е, последно време го попромених с „Вихрен с момчета от Пиринско“. Това момче продължава да е един от най-добрите, та да не кажа и най-добрият вратар този сезон в дивизията. Аз се надявам да продължава с това представяне, а догодина да заключва вратата си във Втора лига.
Нападението печели мачовете, но защитата печели титлите.
Във Вихрен аз лично ще отлича младите Георги Иванов и Георги Коричков (юноша на Левски), Вергил Янев, Раиф Мурадов (който си тръгна преди няколко седмици, доколкото разбрах поради неразбирателство с треньора, но не съм разпитвал много по темата). Даниел Кикиово започва да се превръща в ключова фигура за защитата, а като си спомня колко псувни отнесе това момче в началото на сезона… показваше потенциал, виждаше се, че има нещо в него, но дали се аклиматизираше прекалено дълго или нещо друго. Както и да е.
Аз обаче, а и повечето от нашата общност която се посъбрахме да подкрепяме отбора по-активно си имаме един неизменен любимец и неговото име е Дмитро Сидоренко. Украинецът дойде след неуспешно изкарани проби в Локомотив (Горна Оряховица), за което съм им много благодарен, като се замисля. Името на Сидоренко започна да се пее още в дебютния му мач със Септември (Симитли), когато вкара победното попадение в оня нервен и луд, та луд да си такова майката мач. Още ми е пред очите оная парабола след ударът му с глава. Вчера заедно с Кики бяха непреодолима стена пред атаките на кюстендилци. Много има какво да кажа, но след „Митко“ Удоджи, вече си имам нов футболен герой носещ фланелката на родния Вихрен. „Митко“ Сидоренко! Господ здраве да му дава и да е все такава скала в отбрана!
„Вихрен“ не е забравил да прави впечатляващи трансфери!
Когато един летен ден се събудих малко по-късно (към 13-14 на обяд) и си видях няколкото съобщения от приятелчета футболни кибици, щях да падна от леглото. „Трансферна бомба от Сандански! Вихрен привлече Венцислав Бенгюзов!“
Направо не можах да повярвам на очите си. Та само допреди седмици бе изпаднал от „кенеф*ет“ лига с отбора на Пирин (там имам доста съмнения, но не са мой ядове това), но Венци бе един от най-сърцатите играчи в онзи отбор на „орлетата“. Личи си, че това е и „черноработникът“ в нашия отбор през този полусезон. Дано през зимата не си тръгне, че ни трябва в тежките битки на пролет, а и юбилей имаме за празнуване!
От кого се чакат головете от фаулове!
Даниел Пехливанов е футболист, който когато има ден, не искам да бъда на мястото на който и да е било бек… или вратар. Нещо не му се получи в елита, пробва се на няколко места. За малко поигра и в местния „враг“ от Беласица (почти съм му простил тая грешка), а както често се шегувам е нещо като Владо Гаджев, защото каквото и да стане, пак си идва във Вихрен.
Ей, Богу пак щях да падна от стола, когато разбрах, че Антон Карачанаков е част от отбора. Са, фактор там нали, че де факто си е наше момче, а и верно нали, левскар съм, но не мога да отрека, че в prime-периода на адаша, си беше бесен талант. Още чакам да вкара някой ювелирен гол, от ония неговите фалчета, дето беше зашил Стефано Кунчев например, та да си избухнем в агитката, както си требе.
Нашите кюстендилци са бразилци!
Младите Марио Евтимов и Любослав Любомиров, които дойдоха заедно с Чезето от ФК Кюстендил се вписват много добре в клуба, а и вчера мисля, че получиха много солидна подкрепа от нас в особената ситуация да играят на родния си стадион, в родния си град срещу родния си клуб. Следях им що-годе кариерата преди това, имам много приятели и прекрасни спомени от Кюстендил, та като разбрах, че Марио и Бубата ще играят при нас се зарадвах, защото бях убеден, че тук ще намерят своето място! Мисля си, че и те го осъзнават! Пичове, ако прочетете това – продължавайте все така, па излъжете още някое друго талантче от Кюстендил зимата да дойде тука, и него ще приемем така топло като вас!
ЛИДЕРИТЕ !
Тия абзаци ги мъчех най-много, щото каквото и да се каже за Руслан Иванов и Методи Костов ще бъде прекалено малко! Не знам на колко години е „седмицата“ в отбора, но ако „Митко“ Удоджи бе казал, че „на това ниво може още бая“, то същото може да каже и бат Руслан. Само, че той няма да го каже, но го показва! Ако някога трябва да дам синоним за ЛИДЕР – ще му кажа Руслан Иванов! Пък както каза вчера едно приятелче, когато приключи с футбола (дано да е някъде към 50 годишна възраст) го чакаме на трибуните при нас с мегафона. Вчера на „Осогово“ беше настръхващо!!!
Споменах и името на Методи Костов, а това не е случайно. Гол след гол, гол след гол, а само след 15 изиграни мача вече има 14 попадения в дивизията. То като кажеш Методи Костов и в съзнанието ти изниква как вкарва гол. Метката ако не вкара няколко мача, то ще вземе да се притесни човек какво става с него, дали всичко е наред. Тъкмо вкара миналата събота на Банско и един от тамошните чобани ни го контузи. Много ни липсваше с Кюстендил, ще липсва и в Сливница. Дано се оправи бързо, че да се върне и да продължи с това, което може най-добре. А онова копеленце от Банско ако види това – да прати поздрави на майка си! И на сестра му, ако има такава!
Неспоменатите, но също така заслужили!
Тъкмо написах предишния абзац, когато се готвех да споделя спомени от някои по-такива мачове и се сетих за Томи Костадинов. Дано не ми се насърди тоя човек, но евала и за него. И него тегаво го контузи един чобанин, и той бая време бе в лазарета. Хубаво е, че се върна, имаме много нужда от него. Сега се замислих, че в агитката не му скандираме името, но още с Разлог ще поправим грешката си. На Венци Бенгюзов също.
Да ме извинява и Калоян Тодоров, че го забравих. Колко ключови гола вкара, а ако знае колко още чакаме от него! Прощавай, Кала! Себераздаване до последно, за всяка топка в битка. Наистина сериозно момче и добър футболист! Дано си здрав и да нямаш никакви контузии!
Чакаме и Александър Якимов да се оправи, та да помага в ключовите битки. Надявам се и Никола Георгиев да е готов за битка в необходимите моменти. Малките от школата ако трябва да запълнят тук-таме някоя дупка, или в някоя междинка, когато почиват батковците да влизат смело! Пилците попринцип се броят на есен, но ние тая година ще ги броим на пролет.
Малко думи за конкуренцията
Новото общинско ръководство в Кюстендил даде на футболния си клуб солидна за дивизията финансова инжекция, а по мой информационни канали финансиране се осигури и от местни бизнеси (ало, местен сандански бизнес, спите!). И се тръгнаха с едни мечти и там (кат при нас). Тръгнаха си хората и с десет поредни победи в първенство. По едно време разликата взе много да ме плаши, но пък покрай каналите ми за информация научих, че нещата там не са чак толкова фрапиращи за нас и „Кюстендил не е Реал (Мадрид)“. Очаквах, че ще пукат гуми, погледах и няколко мача техни по телевизията. През годините съм гледал не един и два мача на „Осогово“, горе-долу си имах яснота за какво става въпрос. От снощи до днес посъбрах и няколко други мнения, та има сериозна вероятност още до края на полусезона да си „водим хорото“ на първо място.
Изненадващо Банско тръгнаха доста, доста силно и допреди миналата събота бяха „непобедени“ в първенство. Признавам си, нямах почти никакъв поглед върху състава им, върху мачовете им и като цяло не бях много наясно със ситуацията там. Само от време на време познати ми казваха, че няма поводи за притеснения, че няма да гонят „промоция“, че нямат база за Втора лига. Това го каза и Боби Галчев в едно интервю преди известно време. И все пак си викам „тая година па ли три коня в гонка“. В Сандански обаче 3:0 бе най-малкото с което можеха да се разминат банскалии. След вчера в Кюстендил се успокоих. Защото…
Вихрен най-накрая започна да побеждава в ключовите мачове!
Един от сериозните проблеми през годините бе именно това! Правим, струваме, бием насам-натам някакви несретничета, които или не знаят от коя страна се рита топката или какво по дяволите правят изобщо във футболното пространство, НО дойдеше ли време за мач с пряк претендент… ами НИЩО. И това беше сериозния проблем. Тая година обаче малоумието на футболната ни централа наквъца мачовете с Банско и Кюстендил през няколко дена. След като преди това от гостуването ни в Гоце Делчев нямахме сумати дни мач. Нищо де, викам си тва ще бъде изпитание, така се каляват големите отбори. Еми калиха се. Две победи, две сухи мрежи и от трето място преди мачовете с „лидерите“, вече сме първи (с равни точки, но и с мач по-малко от Кюстендил).
Сега остават гостувания в Сливница, на „Герена“ (помощния терен) и домакинство срещу Пирин (Разлог). Това ще е и последния официален мач за календарната 2024-та година. След това ще навлезем в юбилейната вековна година. Санданчани толкова време искаха отбор, който да бие, който да убеждава, който да радва и който да е готов за скока от аматьорския футбол. Ами това нещо вече е факт! Следващия полусезон почти всички ключови мачове ще бъдат у дома, на нашия стадион. Където трябва да бъде и публиката! Без оправдания! И аз не харесвам президента на клуба, не съм спрял да твърдя това. Има много неща за които никога няма да простя на този човек. Не харесвам и т.нар „пресдиректор“, който има толкова общо със Сандански, колкото аз със Занзибар.
Друг роден град обаче нямаме! Сандански с всичките му несъвършенства и особености е нашия дом, а Вихрен е футболната му емблема от цял един век! Съдбата ни дава шанс да изживеем този миг – 100 години Вихрен! Защото не е ясно колко от нас ще видят 150-годишнината, а със сигурност никой от нас няма да види 200-годишнината. Преглътнете егото си, футболните си „синьо-червени“ различия (както го правим и ние) и започнете да идвате на стадиона! Дори и да стане така, че изпуснем някоя случайна точка, да не почнем „с мамата“. Щот тая година ще бъде нашата година! Убеден съм в това!
Вашият коментар