17 ноември е дата на която са се случили много исторически събития, като започнем от първото заседание на Конгреса в САЩ през 1800-ата година, та преминем през ръкополагането на 14-тия „Далай Лама“ и встъпванено в длъжност на Гамал Абдел Насър за президент на Египет, но за българите подкрепящи отбора на Левски (София) това събитие е не по-малко важно от изброените по-горе.
Преди 52 години на този ден Левски се налага над отбора на ЦСКА – Червено знаме със историческия резултат 7:2, а „левскарите“ изключително много ценят и тачат този успех, може би малко повече от рекордното 7:1 през 1994-та или „юбилейното“ 5:0 на финала за купата на България през 1998-ма, защото отбора на ЦСКА е бил големия фаворит преди началото на тази среща с 11 поредни успеха, а и са очаквали голяма победа срещу „сините“. Още повече, че откриват резултата във 2-ата минута след неразбирателство в синята отбрана. След това обаче започва „Урокът на Левски“ както е отбелязан този двубой в българската преса.
Само три минути след като „армейците“ повеждат Георги Аспарухов преминава елегантно покрай Пенев и изравнява. В 23-ата, и 24-ата минути Левски поставя началото на края за ЦСКА в тази среща. Първо Сашо Костов бележи, а веднага след центъра „сините“ контраатакуват и с феноменална задна ножица Гунди нацелва напречната греда, а притичалият Янко Кирилов я забива в мрежата. В последната минута на полувремето Борислав Богданов увеличава на 4:1.
През второто полувреме Левски налага тотално волята си. Янко Кирилов бележи между двама бранители, а малко по-късно герой отново е Гунди. Така още в 59-та минута резултатът става 6:1. Аспарухов от дузпа фиксира невероятното дотогава 7:1, оформяйки своя пореден хеттрик за „сините“ и ознаменува феноменалната си игра и в този мач.
Минута преди края Атанасов бележи за крайното 7:2 за Левски.
Има няколко интересни истории за този двубой, които може би до голяма степен също имат някакво отношение върху митологизирането на този мач.
Първо легендарния нападател на „сините“ Александър Костов, които е известен с изключителното си чувство отива след петия гол за Левски при Цветан Атанасов и го пита кой е най-бърз от армейците. Дясното крило на ЦСКА отвръща объркано: „Ами аз съм“. Тогава Сашо Костов изстрелва: „Тичай тогава бързо до „Народна армия“ да донесеш таблото, че на това вече няма място къде да записваме голмайсторите“.
След двубоя пък Костов пуска нов майтап по адрес на съперника – от Левски оставили ЦСКА да вкара първия гол, за да се види колко „червени“ привърженици има по трибуните, а накрая пуснали второто армейско попадение, за да могат футболистите на Стоян Орманджиев да преброят колко фенове са им останали.
На почивката един от военните генерали нахлува в съблекалнята на ЦСКА и търси обяснение от футболистите какво става. Генералът мотивира своите с думите: „Нищо, хайде сега второто полувреме вкарвате три гола и обръщаме резултата“. Играчите обаче информират объркания военен, че всъщност Левски води с 4:1 и три попадения не са достатъчни за обрат. „Е, добре, поне ще изравните“, е отговорът. Оказва, че генералът е тръгнал от ложата малко преди края на първата част и е изпуснал гола на Борислав Богданов в 45-ата минута.
Загубата с 2:7 логично е приета много тежко в лагера на ЦСКА. В историческия мач на 17 ноември 1968 г. „червените“ носят белите си одежди, макар че официално се водят домакини на срещата на „Васил Левски“. Издадена е моментална заповед никога повече отборът от Борисовата градина да не играе в изцяло бял спортен екип срещу своя вечен съперник от „Герена“. Тази забрана се спазва и до днес.
Драмата настъпва два месеца след мача. В ЦК на БКП са объркани, след като дори „Би Би Си“ отбелязва успеха на „Левски“ с думите: „Отборът на народа победи отбора на властта със 7:2.“ Тези думи принуждават властта да предприеме мерки. През януари следващата година „Левски“ е пришит под шапката на Народната милиция.
И въпреки че в края на сезон 1968/1969 шампион става отбора на ЦСКА-Червено знаме, този успех ще е завинаги помнен от феновете на Левски.
Вашият коментар