Когато се заехме с нелеката задача да си съберем историята, не осъзнавахме колко значимо дело вършим не само за ФК Вихрен и град Сандански, но и за семействата на хората, за които пишем тези статии. Това е още по-голяма лична отговорност и го осъзнавам. Избрах за себе си концепцията да поднасям материалите си от призмата на личните разкази, защото историята бива писана от хората. Футболната история на Сандански през първите десетилетия е писана от млади момчета. Едно от тези момчета е бил Кирил Рамаданов.

Кирил Рамаданов е роден на 22 февруари 1908 година в село Савек (днес Вамвакофито в пределите на Република Гърция) и е първороден син на Никола (просветен деец и общественик- основател на Мелнишки тютюни и тн.) и Султана от Долна Джумая.

След завършването на Първата световна война, през 1919 година се заселва със семейството си в Мелник при техни роднини. Не много късно след това се установяват в Свети Врач. Не е много ясно за неговият внук (който ни разказа тази история), как е попаднал в редиците на „Устрем“, но по това време е само на 17 години. То повечето момчета от първия състав на тима са били и горе-долу в тази възрастова категория.

Според наистина оскъдната информация, която аз пък успях да намеря в архивите, защото наистина воденето на статистика през 20-те години, явно не е било приоритет е, че той е бил част от светиврачкия тим, най-вероятно до към края на 1926-та година, защото след това името му не се споменава никъде. Сигурен факт е, че играе в първата среща на тима срещу „Любомир Весов“ от Петрич, като тя е спечелена от „Устрем“. Също сигурен факт за неговата футболна кариера е, че тя (когато и точно да е приключила) е била прекратена поради травма.

Наистина за съжаление на оскъдните (да не кажа дори абсолютно липсващи статистически показатели) не знаем колко срещи е изиграл Рамаданов за клуба. Не знаем дори на каква позиция по-точно се е подвизавал за „Устрем“. В нашите данни попада още около 4 пъти, но напълно е възможно не всяка среща на светиврачкия тим да е отразявана от тогавашната спортна преса и да е записал много срещи за тима. По време на снимката, която бе публикувана от Трибуна Вихрен (на първия светиврачки отбор) е колежанин в Американските училища в Самоков. Не го завършва, защото колежа е закрит.

След Първата световна война „Бордовете на мисии“ решават да прекратят дейността си в България и да затворят училищата в Самоков. Срещу взетото решение протестират както завършили ученици и приятели на училищата в България, включително високопоставени правителствени служители, така и много хора в САЩ, допринесли с даренията си за функционирането на двете училища.

През 1926 г. се взема решение те да преминат под ръководството на нова организация – „Софийски Американски училища”. Нейната единствената цел е да осигури образование за българските младежи и затова се съгласява да слее двете училища и да построи ново на вече подбрано място в землището на село Симеоново.

Започва да вози пътници от гарата до Свети Врач с автомобил закупен от неговият баща. След това превозва пътници до София – по онези години се е пътувало с дни. Неговият внук (който носи същото име) ми разказа, че Кресненското дефиле е било трудно проходимо пътя се вижда и сега, висок е 30-40 метра над сегашния с много завои и изкачвания и спускания заради Струма, която отнасяла мостовете. После се установява с петте си братя в София, започва да работи с личния си автомобил към столична община, а дори и вози кмета Иван Иванов при строежа на рилския водопровод.

Жени се през 1932 година, а кумовете му са от Свети Врач. Синът му Славе е бил дълги години шофьор на линейка в болницата на Сандански. Кирил Рамаданов има трима сина и две дъщери, а след пенсионирането си от Водоснабдяване София през 1968 година си прави малко сервизче и ремонтира автомобили, което е била неговата най голяма страст след футбола.

Отива си от този свят на 6 септември 1981 година.