Хърватия стана европейски бронзов медалист по хандбал след геройска победа срещу Исландия с 33:32 на турнир, на който „каубоите“ трябваше да се борят със зъби и нокти, за да стигнат до почетната стълбица. И не само, защото сегашния отбор е подновен спрямо онзи, който става световен вицешампион миналата година. А и заради редицата противоречия, които съпътстваха хърватите.
Спечелването на бронзовия медал означава поредното триумфално посрещане на спортисти на Бан Йелачич. Или поне така трябваше да е. Едно неистово желание на „каубоите“ бе причина управлението на град Загреб да откаже посрещането на момчетата. Това бе и най-голямата неправда, която хърватския отбор трябваше да изтърпи. А тези неправди не бяха малко на този турнир.
Отношението на федерацията
Откъде ли да започнем? Може би от факта, че забраниха песента, която трябваше да се пуска при победа на хърватските хандбалисти, а именно песента на Марко Перкович Томпсън „Ako ne znaš šta je bilo“. Тази песен е изключително сантиментална за „каубоите“, тъй като тя е символ на юнашкия им поход до световния финал миналата година. Не просто забранена от федерацията. Ами забранена, поради редица сигнали. Сигнали, които може да кажем, че имат своя адрес в една гранична на Хърватия страна, а и в централата на две-три хърватски политически партии. По-конкретно – Социалдемократическата партия (SDP), платформата „Можемо!“, както и партията на крайнолявата Далия Орешкович. Европейската федерация по хандбал обяви, че песента „нарушавала принципите на турнира“. Разбира се, левицата в Хърватия изпадна в злорад срам и триумф. В желанието си да ударят патриотизма и неговото най-голямо лице – Марко Перкович Томпсън, те най-много удариха по собствените си хандбални национали… и по себе си, разбира се. Цяла Хърватия им видя лицата.
Реалната причина за забраната бе друга. Нещо, което дори и в Хърватия не успяха да обяснят както трябва.
Принципно погледнато, турнирът има плейлист, който е изначално одобрен от EHF (Европейската федерация по хандбал). Песента на Томпсън не е била там. Хърватският екип редовно са заявявали песента да бъда пусната, тъй като тя е неофициален химн на отбора, но многократно са били отказвани. Просто не е била в разрешения плейлист.
Все пак, когато Хърватия побеждава Грузия в първия мач, песента е погрешно пусната. Обикновен гаф. Разбира се, тук се задействаха гореспоменатите фигури, които се постараха всячески да очернят песента, която иначе прославя саможертвата на хърватите и трънливия път на тяхната независимост, без нито един противоречив стих в нея. (А Томпсън има песни, които са, обективно погледнато, основателно противоречиви)
EHF НЕ забранява песента. Стягат правилата, с които се пускат само песни, които EHF са избрали предварително. Тоест – песните да бъдат национално и културно неутрални.
Но ударът беше нанесен. А „каубоите“ само се мотивираха допълнително. В следващите 6 мача Хърватия загуби само веднъж – от домакина Швеция, а във втория етап Хърватия завършиха в челото на своята група и се класираха за полуфинал с Германия. А след всеки успех песента на Томпсън ехтеше в съблекалнята, а играчите я пееха (както и други патриотични песни) с пълни гърла.
Преди полуфинала Дагур Сигурдсон, националния селекционер на хърватите, отказа събирането със служебните лица на EHF. А на пресконференцията той показа и защо.
В публичното пространство изтекоха снимки как хърватските национали спят по пода на автобуса преди мача, поради неуредици в тяхното настаняване. Докато всички отбори от финалната четворка са били настанени в Хернинг, то „каубоите“ е трябвало да бъдат настанени в Силкеборг, на 40 километра от Хернинг. На всичкото отгоре излезнаха снимки от стаите и храната им в хотела, в който са били настанени. Мръсни стаи, косми и пластмасови парчета (!) в храната вбесиха цяла Хърватия. И да, Хърватия отпадна от по-силния отбор на Германия, но с право извоюва бронзов медал в турнира.
Триумфалното посрещане, което няма да се случи
Всеки спортен успех за Хърватия е нещо велико. Не защото са рядкост. А обратното – свикнали са. Хърватия е нация с дългогодишни традиции в хандбала, водната топка, баскетбола и футбола. А последните години „Бан Йелачич“ редовно се пълни поради постиженията на спортните гордости на малката страна с големи мечти. Най-голям пример, разбира се, е събирането на един милион души в Загреб по случай сребърния медал от световното. Миналата година отново хандбалистите бяха посрещнати от над 300 хиляди души на „Бан Йелачич“. Тази година бронзовия медал също щеше да предизвика велико посреане.
Град Загреб, разбира се, винаги се е стараел да посреща подобаващо своите герои. А за това посрещане щяха да се погрижат Zapresic Boys и Hrvatske Ruze („Хърватски рози“). Ала желанието на „каубоите“ бе едно. И то имаше три имена – Марко Перкович Томпсън. Именно неговите песни бяха най-голямото вдъхновение на смелата дружина, предвождана от Дагур Сигурдсон.
И тук идва разковничето на историята. На 5-ти юли 2025-та година Марко Перкович Томпсън направи концерт с половин милион души в загребския хиподрум, с което направи най-големия концерт в света с платени билети. Акцентът обаче не падна върху перфектната организация и невероятната атмосфера, за която мога да ви потвърдя от първо лице. Тема номер едно беше първия стих на песента „Чавоглаве“ – „За родината – готови“, което е древния боен поздрав на хърватската войска. По време на Втората световна война и усташкия режим в Хърватия, се появява и поздравът на усташите – „За родината и за поглавника(б.р – вожд, лидерът на Усташе Анте Павелич) – готови!“. Умишлено подчертавам думите, които са подчертани, за да направим ясно разграничение от поздрава на хърватските войници, които са се били при Сисак през 1592 с османлиите и по време на войната в Хърватия през 90-те, спрямо режимът на Усташе. Съдът в Хърватия дори прие законова поправка, при която поздравът „За родината готови“ е легален в контекста на песента на хърватския рок изпълнител.
Въпреки всичко това, Томислав Томашевич забрани концерт на Томпсън в Арена Загреб на 28-ми декември (ден след първия концерт на 27-ми декември) и го заплаши, че ако изрече този поздрав в песента си, ще му бъде забранено да пее където и да е в Загреб. И, познайте – 25 хиляди в препълнена до дупка Арена Загреб изкрещяха мощно и с всичкия инат на света, че са „ЗА РОДИНАТА – ГОТОВИ!“.
А Томашевич просто чакаше именно такъв повод, където забраната му да има смисъл. И въпреки настояването на хандбалистите, градоначалникът отказваше. Дори и това да означава НЕпосрещане на бронзовите герои от турнира.
А реално му правят услуга
Какъв е най-добрия начин да се победиш опонента си… особено, щом властта е в теб? И особено, ако той е антисистемен?
Всъщност… е много лесно. Дай му всичката свобода. Да прави каквито си иска концерти. Да пее каквото си ще. Не реагирай. Прави се на две и половина. Даже го подкрепяй всячески – пълно съдействие от всички власти. Тогава той спира да е антисистемен. И вече няма да е окей да пее против теб… защото реално ти не му правиш нищо. Не го удряш. Не го забраняваш. Даже му помагаш да пее това, което си поиска. Тогава антисистемния става мейнстрийм. Част от системата. И вълната спихва. Да, ще е популярен, но няма да събира стотици хиляди и няма да има властта да движи общественото мнение на 360 градуса.
А какво НЕ правиш? Това, което прави левицата с Томпсън. Всеки техен ход е в негова услуга – непрестанни удари и пълна цензура от медиите, непрестанни критики, обиди и опити за забрана от левицата по негов адрес. Това не просто не отблъсква хората. То ги привлича на инат. Вярвайте ми, ако червените в Хърватия не бяха толкова истерични в атаката си спрямо Томпсън (а оттам и по основните ценности на средностатическия хърватин), то Томпсън никога нямаше да събере и една трета от хората, които събра на 5-ти юли миналата година. И тогава той просто стана неизбежен. Защото стана не хърватски, а световен феномен. И нямаше как медиите да се правят на глухите. Даже стана незаобиколим – във всяко събитие в страната фактор е именно Томпсън. Удар по сръбски център – Томпсън е. Спортен триумф – спортистите искат Томпсън. Каквото и да е събитие – темата веднага се обръща на „за“ и „против“ Томпсън.
А в 16:00 българско време десетки хиляди ще посрещнат хандбалните национали на летище „Франьо Туджман“ в Загреб. И ще пеят на инат песните на Томпсън. Особено новата му „Равновесие“, която най-добре описва положението в момента:
Щом запея – партията ме съди!
Да ме съди – пак ще пеем!
Вашият коментар