Голяма част от текстът е взаимстван от публикация по темата на Factcheck.bg – платформа за проверка на фактите, създадена по инициатива на Асоциацията на европейските журналисти – България.
На 25 декември 1977 година от този свят си отива човекът, който десетилетия наред радва зрителите по цял свят. Не са изминали и три месеца от смъртта на Чарли Чаплин, когато българинът Ганчо Ганев и полякът Роман Вардас разкопават гроба му и преместват ковчега с тленните му останки на 20 км от гробището в Корсиер сюр Веве, Швейцария. Някои източници назовават други имена – Кунчо Кунчев и Роман Старек или пък Кънчо Кънчев и Петър Старек. Други развиват конспиративни теории за извършителите на кражбата на ковчега и техните мотиви.
Според едни – англичани почитатели са задигнали тялото на Чаплин, за да го погребат на родна земя (б.ред Чаплин е роден в Лондон на 16.04.1889г.), а други твърдят, че гробът е разкопан от неонацисти или антисемити, които искали да унищожат тленните останки на актьора и по този начин да си отмъстят за осмиването на Хитлер във филма „Великия диктатор“. Не съществуват доказателства, които да подкреят едната или другата теория.
Ето как всъщност са се развили събитията
На 2 март 1978 г. българинът Ганчо Ганев и полякът Роман Вардас решават да откраднат ковчега с тялото на Чарли Чаплин, който се намира в Корсиер сюр Веве, Швейцария, за да изнудват семейството му за пари. По думите на мосю Гайар, бивш шеф на местната полиция, с когото Иван Бакалов и Цветан Гемишев от e-vestnik.bg се срещат, „извършителите са закарали ковчега на 20 км оттук“ [Корсиер сюр Веве – бел. на автора] „и са го закопали“. Кражбата е извършена между 22 и 2 часа. Няма свидетели.
На 11 декември 1978 г. 38-годишният тогава Ганчо е признат за виновен за съучастие в кражба и изнудването на семейство Чаплин. Получава 2-годишна условна присъда с 5-годишен изпитателен срок, а съучастникът му Роман Вардас е осъден на 5 години затвор. Към момента на интервютата за e-vestnik.bg Ганчо Ганев е напълно реабилитиран.
За изнудванията разказва един от синовете на Чарли Чаплин Майкъл Чаплин. Интервюто с него е публикувано във в. „Труд“ от 24 юли 2001 г. Той ясно си спомня сутринта, в която полицията ги уведомила, че баща им e изваден от гроба, а ковчегът липсва, както и последвалото телефонно обаждане, в което „някой, преправяйки гласа си поиска откуп – дори не мога да си спомня колко, струва ми се, че беше около милион и половина швейцарски франка“. Семейството е категорично, че няма да плати сумата. Обажданията продължават още няколко седмици.
Когато похитителите разбират, че няма да получат това, което искат, започват и заплахите към по-малкия му брат. Всички разговори се подслушват от полицията, която успява да разбере, че „винаги звънят [изнудвачите – бел. а.] от улична телефонна кабина в Лозана. Но не знаеха точно от коя – с технологията по онова време можеше да се определи само, че се обаждат от Лозана. И стана така, че полицията сложи постове около всички телефонни кабини в Лозана“. Това се оказва достатъчно, за да ги заловят. Въпреки това нито Майкъл Чаплин, нито някой от семейството му са видели изнудвачите.
Треска за злато
Новината за отвличането на италианския премиер Алдо Моро от терористи вероятно е вдъхновила двамата емигранти Г. Г и Р. В и им дала идея как да спечелят пари. (в. „Труд“). През 70-те години на миналия век това явно е на мода. Вестник „Ню Йорк Таймс“ излиза с публикация за още четири случая за опит за кражба на тленните останки на световни знаменитости.
- На 27 декември 1977 г. урна с праха на оперната звезда Мария Калас изчезва от парижкото гробище. Намерен е наблизо няколко часа по-късно.
- В края на август 1977 г. четирима мъже са арестувани в Мемфис, Тенеси, при опит да откраднат тялото на Елвис Пресли само 11 дни, след като е било погребано в мраморен мавзолей.
- През февруари 1973 г. тялото на маршал Филип Петен, който ръководи правителството на Виши по време на нацистката окупация през Втората световна война, е откраднато от гроба му на атлантическия остров Йеу. Тялото в крайна сметка е намерено в багажника на микробус в предградие на Париж.
- През декември 1974 г. бирмански студенти и монаси спират катафалка с тялото на бившия генерален секретар на ООН, У Тант, малко преди погребението в Рангун. Планът им е да погребат тялото в храм в университета в Рангун, но полицията се намесва и връща тялото.
Подсъдимите имат думата
Статия на британския вестник „Гардиън“ от 1978 г. цитира думите на поляка Роман Вардас, 24-годишен тогава, пред окръжния съд във Веве в началото на процеса срещу него. Той твърди, че е без работа и преминава през трудни времена. След като прочел във вестник за подобен случай в Италия, „реших да скрия тялото на Чарли Чаплин и да разреша проблемите си. Не се чувствах особено притеснен да се забъркам в това.
Първоначално мислех да го заровя по-дълбоко в същата дупка, но валеше и земята беше твърде мокра“.По неговите думи ковчегът бил качен в колата на Ганев, след което е заровен отново на 20 километра разстояние, край Женевското езеро. После, използвайки псевдонима г-н Роша, той направил няколко обаждания до имението на Чаплин с искане за откуп и заплашил с насилие по-малките деца на лейди Уна Чапин, ако не получи парите.
Пред съда Ганев казва: „Не съм се притеснявал да вдигам ковчега. Там, откъдето идвам, не отдаваме голямо значение на смъртта“. Той признава, че е бил задържан в затвора в България при опити да избяга в Турция, но в крайна сметка е успял да избяга на Запад, намирайки работа като автомонтьор в Лозана. Твърди, че след като е използвал автомобила си, за да премести ковчега и е помогнал за повторното му заравяне, той не е участвал повече в аферата.
В статия на „Ню Йорк Таймс“ от 3 март 1978 г., ден след престъплението, запитан за възможността мотивът да е бил откуп, един от следователите на полицията в Лозана казва: „Това е единственият мотив, който можем да измислим за това престъпление“.
Вашият коментар