От ФК Банско обявиха новината, че Руслан Иванов прекратява футболната си кариера. Честно казано се изненадах, защото играчи като него „могат още бая“, както се бе изразил един друг любимец на футболен Сандански. Банскалии започнаха с : „Казват, че понякога се раждаш лидер. Други твърдят, че се изграждаш с много труд, дисциплина и отговорност. За Руслан Иванов и двете твърдения са напълно верни. Ако има трето, напълно ще му приляга. Часове преди да откъсне още един лист от календара на живота, Руслан реши да прекрати активната си футболна кариера. Ние смятаме, че с качествата, които притежава, му е твърде рано, но… Руслан Иванов е от онези лидери, които могат да те поведат във всяка една битка и няма да те предадат. С чест и достойнство. Много мачове са минали през кариерата му, много битки, победи и загуби. Но никой не може да му отнеме човешките достойнства.“

В интерес на истината не са казали лъжи. Смятам обаче, че футболен Сандански също трябва да отдаде заслуженото на бат Руси! Да, аз със скромното си призвание на привърженик на Вихрен и на главен редактор на платформа през тази статия ще направя каквото мога, но вярвам, че и от Вихрен трябва да измислят нещо. Например бенефисен мач или нещо от сорта?! Защото въпреки че Руслан премина през много други тимове в кариерата си (от уважение към него ще ги спомена : Банско, Пирин Благоевград, Видима-Раковски, Литекс Ловеч, Хебър Пазарджик, Септември Симитли, Чавдар Етрополе и Кюстендил), то той започна от Вихрен! Да, трябваше тук и да приключи, но това е друга тема, която пак от уважение няма да засегна.

В алманаха, който надявам се скоро санданчани ще държат в ръцете си, написах за него, че : „…доста трудна ни бе раздялата с Руслан Иванов! Думата „легенда“ за него е най-точното определение, въпреки че бате Руси е толкова скромен и това за себе си едва ли ще го приеме. Факт е обаче, че на почти преклонна футболна възраст играеше изключително завидно, даде голове, асистенции, беше лидер на терена! Заболя ни, когато разбрахме, че няма да е част от отбора за Б група, но се зарадвахме, когато няколко месеца по-късно се завърна като треньор в детско-юношеската школа. Сред нещата, които са били традиционни за Вихрен е това, че част от славните и именити играчи на клуба, рано или късно се завръщат в школата и предават този дух на идните поколения! От Симеон Митов – Валяка, Кирил Марков, през Костадин Тодоров – Чини, Тодор Мечев… и още много, много други…

Това и бе причина да сме изключително радостни когато Вихрен каза отново „добре дошъл“ у дома на Руслан! Човек, който отдаде сърцето си на зеления килим и обезсмърти името си, като дейна част от тима, класирал Вихрен отново сред професионалистите насред ВЕКОВНАТА ГОДИНА ! Сигурни сме, че бате Руси ще е вдъхновител, учител, приятел и пример за подражание на тези, които след години ще защитават санданската чест по футболните терени на България!
Най-вече сме щастливи, че вихренската идентичност се запазва с годините! Успех на Руслан и очаквам за книгата, която ще пишем за 125-тата или 150-тата годишнина, живот и здраве, да пишем за поне 20-25 именити възпитаници, тренирани и изградени от него!“

Той заслужава да се изпише много за него и е факт, че такива футболисти с подобни на неговите човешки добродетели, футболна непримиримост и достойнства ще бъдат все по-голяма рядкост по родните терени. Руслан е един от последните „кавалери на футболната топка и зеления килим“.

И така, когато Руслан Иванов затваря вратата към професионалния терен, той не си тръгва като просто футболист, изиграл своите мачове. Той си тръгва като име, оставило отпечатък; като характер, доказал че постоянството е по-силно от съмнението; като сърце, туптяло в ритъма на играта до последната минута.

Кариерата може да има финален съдийски сигнал, но приносът – никога. Защото истинските футболисти не се измерват единствено с голове и статистика, а с вдъхновението, което оставят след себе си. А Руслан Иванов оставя повече от спомени – оставя пример. На добър час, бат Руслане и благодаря за всичко! За прекрасните моменти, които ми подари с фланелката на родния Вихрен и най-вече за приятелството!