Много хора ни питат „кога ще бъде готова книгата“? Наистина нещата са близо до завършек, но има и неочаквани предизвикателства през които трябва да преминем. Затова като компенсация към санданското общество, то самоинициативно решавам да публикувам в „Коментарник“ интересни откъси от футболната история на града. Ще започнем със спортен клуб „Устрем“ и неговата история… е, не цялата намерена, разбира се! Трябва да остане нещо и за книгата!
„През 1925-та година политическата обстановка в страната и региона е била сложна. Само две години по-рано след кървав преврат е свалено правителството на БЗНС и Александър Стамболийски. ВМРО пък е било „държава в държавата“ в Пиринско и всички в малкия Свети Врач, който само пет години по-рано е населяван от само 1153-ма души са се съобразявали с този факт. Учредители на клуба са Васил Гечев, Петър Нушев, Ангел Тошев и Георги Поптодоров.
Появява се едно тънко разногласие за това кой точно е бил избран за първи председател на „Устрем“, защото в два източника с които разполагаме се споменават две различни информации. Едната е, че „за председател е избран Георги Поптодоров, за секретар Петър Нушев, а за домакин Ангел Тошев“, а в другата, че „пръв председател на учредения нов тим е Петър Нушев“.
Името е избрано от стремежа клубът да върви устремно напред! От игрището, което с трудности е отредено да се играе са извадени около 150 куб. метра камъни и те биват продадени на търговеца Никола Андонов и с взетите пари закупуват първите екипи на отбора в черно и кафяво. За да играят футболистите са си набавяли обувки сами, те си плащат пътни и храна по време на гостувания. Интересни са били свидетелствата за някои пътувания, но за тях в книгата!
Първата футболна среща на „Устрем“ е била срещу „Любомир Весов“ от Петрич при разменени гостувания. Знае се, че и двата двубоя са били спечелени от „Устрем“. Установяват се контакти между двата клуба и почти ежемесечно са изигравали мачове помежду си. Впоследствие се завързват контакти със спортен клуб „Илинден“, също от град Петрич, както и с „Македонска слава“ от град Горна Джумая (днес Благоевград). Фактите, с които разполагаме след голямото ни изследване е, че в периода 1925-1926 година „Устрем“ печели първите пет мача от своето съществуване. За повече нямаме информация, не се е водела статистика, а и мачлетата не са били от официален характер.
Датата 26 април 1926 година е сред историческите такива. Тогава за първи път футбола в Свети Врач попада в редовете на един от малкото спортни вестници през Царство България – вестник „Спортъ“ : „Местния спортен клуб Илинден (от Петрич) заминава за Св.Врач, където ще играе мач с тамошния сп.кл Устрем.“ Този макар и малък очерк е показателен. С времето не толкова често, колкото ни се искаше „Устрем“ ще попада в не дотам развитите български спортни журнали, но все пак е факт, който заслужава да бъде споменат! За срещата между „Илинден“ и „Устрем“ може да се спомене, че е във време в което тече опит за реорганизация на футбола в съседен Петрич и са се водили преговори между местните „Илинден“ и „Македония“ (които са били първенци на петричката спортна област) за обединение. Познато ни е, че съумяваме да спечелим тази среща, но резултати и подробности няма.
От първата година на съществуване на С.К „Устрем“ имаме и свидетелство от Иван Томов, който е бил старши преподавател по физическо възпитание (предполагаме в Благоевград). В няколко броя на „Пиринско дело“ от края на 70-те години на миналия век разказва спомени за историята на футбола от пиринския край. Един такъв разказ е за първия международен мач с участието на отбор от нашия край. Гръцкият „Ерокли“ изиграва двубой срещу „Любомир Весов“ от град Петрич, като за срещата са извикани футболисти от Горна Джумая и Свети Врач, за да подсилят комшийския отбор и да защитят националната чест. Срещата завършва при победа за (като нищо може да се спомене „Сборния отбор на Югозапад“) с 2:0.
С годините спортният клуб от Свети Врач започва да добива популярност в Пиринска Македония, а репутацията на непоклатим домакин, който рядко губи мачове вкъщи вече започва да се демонстрира и в гостуванията, където нерядко и прочитаме за победи в Петрич и Горна Джумая. Петричката спортна област става тясна за потенциала на нашите футболисти и постепенно връзките на клуба се увеличават. Започват да се изиграват срещи с други градове – Самоков, Дупница, Струмица, Берово и други. Нерядко устремци записват и победи срещу отборите от тези градове.
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
В националната преса на 24.06.1934 година е съобщено за годишното събрание на спортния клуб в Свети Врач и за неговото ръководство:
“На 24 с. к. „Устремъ“ (Свети Врач) на общото си годишно събрание избра следните управителен и контролен съвети: председател – Майор Георги Кусев, подпредседател: доктор-медик Алекси Фадеев; секретар-касиер: Александър Иванов; Домакин: Никола Андреев; Завеждащ спорта: Васил Гечев.”
От свидетелствата на Иван Томов имаме и нещо безкрайно любопитно. Ето с каква 11-ка е бил тимът на „Устрем“ през 1934-та година, когато световрачани започват да изграждат традиционни срещи с отбори от региона:
Вратар: Спас Панев
Защитници: Костадин Кузманов, Михо Люлянов, Пирин Кочев, Милчо Попов
Халфове: Васил Пашов, Никола Дуков, К. Костадинов (б.ред в един от източниците го срещнахме като Кирил, а в друг – Костадин), Ст. Стоянов
Нападатели: Нешо Данаилов, Симеон Дуков
1935 е годината, която дава наченки на “организираност” в спортните редици на областта, чийто център вече е град Горна Джумая. Респективно спортната област, която е под егидата на БНСФ става “Пиринска”. На 3 февруари в областния град се създава официално “Пиринска спортна област”, а учредители са клубове от Горна Джумая, Свети Врач, Петрич, Неврокоп, Разлог и Банско. Сред най-дейните са от С.К “Устрем”. Тепърва тази спортна организация, ще бъде подлагана на сурови критики от националната преса заради бездействие и слаба организация, но не можем да говорим за незаинтересованост от страна на нашия клуб.
Търговецът от Свети Врач – Кръстьо Янкулов дарява купа, а целта е отбори от областта всяка година да се състезават за нея. Така на 1 септември 1935 започва първото състезание за купа “Пирин” (впоследствие в пресата ще я намираме под името купа “Кръстьо Янкулов”, ако срещнете това име тук, става въпрос за един и същи турнир). В тържествена обстановка град Свети Врач и “Устрем” посрещат “Ботев” от Горна Джумая и “Обновена България” (срещана във вестниците, но по-рядко като “Обединена България”) от Петрич.
В първата среща “Устрем” показва воля и характер, побеждавайки “Ботев” с 2:0, а пресата е отразила отличната игра на “вратаря Илия П. Иванов от Устрем”. След това “Устрем” губи от “Обновена България”, която и печели първото издание на този турнир. В интерес на обективността трябва да споделим, че този нов петрички тим създава проблеми на устремци през тази и следващата 1936-та година, но както ще стане въпрос в следващите абзаци, отборът от Свети Врач бързо ще се окопити и отново ще се налага в срещите си срещу петричките тимове. При това повече от категорично!
Първото сведение за „международен мач“ изобщо в историята на светиврачкия футбол е от 27 октомври 1935 година. В градът ни е гостувал „Арис“ от град Демир Хисар. Срещата е описана като много интересна и много посетена от гражданството, а на полувремето „Арис“ е водил в резултата с 0:1. През втората част обаче „устремци“ си взимат преимуществото в срещата. Три безответни попадения оформят крайното 3:1 за „Устрем“.
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
Снимка от футболна среща между отборите на Петрич и Свети Врач , 1930-1940 година, Фотограф: К. Палатовски
Правата върху снимката са на Държжавния фотоархив
В срещите си срещу отбори от град Петрич – „Устрем“ е бил доста постоянен и никак редки са били моментите, когато светиврачките футболисти са се прибирали вкъщи с победа! Сред победите, които си заслужава да бъдат споменати са тези от 10.08.1938 година, за която се пише и в броя на вестник “Спортъ“ : “Трябва да се признае, че сп. кл. Устрем засега е най-добрия и постоянен тим на Свети Врач и Пиринската област. Той доказа това вчера не само с убедителната си победа над “Обновена България” – Петрич, но и с по-добрата си игра като победи с 6:1. Герои на мача бяха голмана Илия Кръстев, цен. халфа К. Американски и ц. нап. И. Стоянов”. Значи какво по-голямо доказателство за превъзходството на “Устрем” в областта, от признанието на най-голямото спортно издание в годините на Царска България?!
Правата върху снимката са на Държавния фотоархив
Дни след победата над “Обновена България” пък започват мачовете от купа “Кръстьо Янкулов”, където световрачани печелят срещу “Ботев” от Горна Джумая с 3:0. Още седем дни по-късно на роден терен са посрещнати футболистите на “Македония” от Неврокоп (днес гр. Гоце Делчев). През първата част домакините повеждат с 2:0, но по думи на спортното издание – “беха изпуснати още две чисти положения”. През втората част неврокопчани изравняват, а минути преди последният съдийски сигнал бива отсъдена дузпа за “Устрем”. В знак на протест футболистите на “Македония” напускат игрището и така се отсъжда служебна победа за “Устрем”.
В края на август е трябвало да играят “БС38” (срещани още и като “Българска слава”) и “Устрем” в Петрич, но нашите отказват да играят тази среща заради неуредици с предишно гостуване на този тим. В началото на септември за областен първенец е обявен тимът на “Ботев” от Горна Джумая, но след колективни жалби на “Македонска слава”, “Устрем”, неврокопския “Македония” и петричкия “БС38” заради нередовни рефери и състезатели на “Ботев”. Скандалът е голям, а от БНФС насрочват нови състезания, които да определят кой ще бъде представител на Пиринска област за купата на Негово Величество Цар Борис III (познат още като Царската купа). “Ботев” отказва да играе и затова “Македонска слава” трябва да се изправи срещу “Устрем”.
3 септември 1938 е исторически ден за летописа на футбола в Свети Врач и Сандански. Въпреки изгубеният двубой срещу “Македонска слава” в Горна Джумая, то само часове след двубоя от БНФС провъзгласяват именно нашият тим за ОБЛАСТЕН ПЪРВЕНЕЦ, защото е установен нередовен играч сред домакините. Както е уточнено в изданието от което бе намерена тази новина, то “поражението е сред малкото за Устрем през настоящата година”. Този мач дава право на футболистите ни да се изправят срещу “Левски” от Дупница, за да се определи кой да представлява Югозапада в националния шампионат.
За съжаление неизяснени организационни неуредици не позволяват да се изиграе официалната среща между “Устрем” и “Левски” и затова дупничани излизат срещу “сборен отбор от Свети Врач и Горна Джумая”, а срещата предварително е отсъдена за служебен успех за “Левски”. То те си спечелват и като цяло двубоя с 3:1, а историята мълчи защо “Устрем” не изиграва сам тази среща. Месец и малко по-късно в приятелска среща в Свети Врач побеждаваме този дупнишки отбор с 2:0, но уви, явно тази победа е била само за престиж. Утеха в тази най-силна година от историята на футбола в Свети Врач (докато носи това име) е и спечелването на купа “Пирин”.
На 1 септември 1939 година войските на Вермахта нахлуват в Полша и това предизвиква реакцията на Великобритания и Франция, които обявяват война на Германия. В пределите на Царството обаче тези тревоги са далеч от мислите ни явно, тъй като на този ден са се играли немалко футболни срещи. В турнира за Царската купа например варненският първенец “Победа” е играл срещу “Орловец” от Габрово, а в Хасково тамошният “Ботев” е мерил сили с “Дражев” от Ямбол. Футболни мачове от официален регионален характер или приятелски такъв са играни в Кюстендил, Бургас, Видин, Лом, Сливен, Търговище, Стара Загора, Плевен, че дори и в Пордим.
Какво общо има светиврачкия “Устрем” в цялата тази историческа препратка с началото на Втората световна война? Ами на 1 септември са играли мач в град Неврокоп срещу “Македония”. През първата част домакините дори повеждат с 2:0, а през второто полувреме паритетът на терена е възстановен. Дори арбитърът в тази среща отменя две редовни попадения на “Устрем”, а в изданието съдим, че съдийството е било слабо и меко казано “некомпетентно”. Явно от време оно биваме жертви на слаби рефери…
Отклоних се от абзаца си за грандиозните победи над петрички отбори, но веднага се връщам с най-голямата откъм резултат в цялото футболно съперничество между Свети Врач (Сандански) и Петрич. . На 11 август 1940 година пристига тимът на “Мануш войвода” – Петрич и това, което се случва е нещо, за което си е заслужавало да се говори с години, но за съжаление е потулено в забрава. Световрачани направо разнебитват съперника си с крайния резултат 8:2. С четири попадения се “отчитат Ангелов и Василев”. Точно две седмици по-късно се връща визитата на „комшиите“, а след документирани доста грубости от страна на домакински футболисти, привърженици и ръководители, а и след доста трудности „Устрем“ успява да победи с 1:2. Победата дошла след обрат в резултата и проявен невероятен характер и хъс за победа!
Ще отворя дума и за игрището на спортен клуб „Устрем”, като ще споделя за него пасаж от “Спомени” на бележитият санданчанин отец Ангел Столинчев:
“Над къщата на Любен фотографчията и имота и къщата на Димитър Патронев, където е сега плувният интернат, беше игрището на спортния клуб „Устрем” и спортен клуб „Беломорец”. В средата на игрището имаше висок бор, който често пъти спираше топката на играчите, но не го отсичаха и го пазеха като талисман. След като направиха новото игрище, тогава закриха старото при плувния интернат.
Мирото.
Зад игрището на спортния клуб „Устрем”се намираше Мирото, отвъд деренцето, което делеше мирото от игрището.Тогава Мирото беше заградено само с дъски и местото пред него беше мутвок – мочурляк. Тука се правеха тогава кални бани. При Мирото си извираше минерална вода и беше много лековита. Тук хората след като са идвали с патерици, след като са се излекували в мирото, захвърляли патериците”
Пак от свидетелствата на Иван Томов разбираме за въпросното игрище:
„На места в клубовете в областта членуват по-заможните младежи с причината да се закупуват екипировка и футболната топка. Така е и във футболния клуб „Устрем“ от град Свети Врач. Той успява да извоюва от градските власти място за игрище, като му разрешават то да се устрои на мястото на сегашния парк, но с единствена уговорка: дървото, което е на средата на поляната, да не се изкоренява. И то няколко дни стои в центъра на терена, силно затруднявайки играта. Това свидетелствува за неразбирането на властите (не само в Свети Врач) проявено към спортната дейност. Този факт прави още по-трудна дръзновената работа на футболните пионери в нашия край. В Свети Врач биват необходими цели 15 години, за да се създаде нормално футболно игрище, удобно за игра. И не само там бе така!“
Едно несправедливо решение на тогавашната общинска управа, която отнема игрището от футболния клуб, за да превърне мястото в градски парк. Нищо, че по-късно на това място е построен плувния интернат. Явно все пак на това място му е отредено да бъдат ковани спортни успехи. Да де, но с това решение се спира устремното развитие на С.К “Устрем”, който с много труд и подвизи е изградил реноме на регионален гранд. Това твърдение не е никак пресилено с оглед нещата, които прочетохте до момента. Местната общественост оказва доста голям натиск, за да може този въпрос да бъде разрешен по положителен натиск за футбола в града, но се отнема немалко време, докато се стигне до подобно решение.
– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –
Това бяха кратки откъси от първата съществена част на футболната ни история. В книгата ще видите повече! От „Трибуна Вихрен“ е отворена сметка в която може да се дари, за да се спомогне по-бързото довършване на прелюбопитното четиво за санданчани, а и като цяло за хората, които проявяват интерес към футболната история на по-малки градове у нас!
IBAN: LT81 3250 0031 4940 2371
BIC: REVOLT21
Вашият коментар