На 9 октомври 1934 се случва едно от най-големите покушения в историята. И в него има българска следа. Разбира се, говорим за убийството на крал Александър Караджорджевич в Марсилия от ВМРО. А неговият изпълнител – Величко Керин, известен като Владо Черноземски.

Но кой е Владо Черноземски?

Тук ще бъда кратък. Величко Керин, както е рожденното му име, се появява на бял свят на 19 октомври 1897-ма година в днешния Велинград. Роден в семейство на хора с корени в Пиринска Македония, той губи майка си, когато е на 14. Развива склонност към алкохола, но за кратко – по-късно се превръща в пълен въздържател и вегетарианец. Участва в Голямата война (1914-1918) като войник в Инженерни войски. След трагичния край на войната пък се включва във ВМРО. Работил като шофьор и часовникар. Има две жени, от първата му е и дъщеря му Латинка. След 1932 година напуска България и изчезва. А в тази история ще разберете къде отива.

Мрачният път във ВМРО и Иван Михайлов

Малка вметка, преди да продължим с историята. След събитията от началото на 20-ти век – проваленото Илиндеско въстание и загубите във войните, ВМОРО се разпада. Но не просто, че се разпада, а го прави по възможно най-кървавия и горчив начин. Първо идва разделението по отношение на т.нар. „ляво“ и „дясно“ крило. След края на войната през 1918 и последвалото разочарование от нея разцепването на ВМРО е вече окончателно. Върховисти, федералисти, комунисти влизат в тежки и братоубийствени борби. След тях умират почти всички бележити личности от началото на 20-ти век във ВМРО. Лидерството на организацията е поето от Иван/Ванче Михайлов.

Михайлов повежда организацията по доста радикален път. И напълно оправдано – след подялбата на Македония след войните над 1 милион българи са прогонени от своите родни места. Тези, които остават, са подложени на унищожение. Или, казано другояче :

Или ще се отречеш от българския ти произход, или няма да осъмнеш.

Сръбската и гръцката агресия доведе до невероятни щети, както и до още по-невероятна контрареакция. Пример за това е атентът срещу Жика Лазич – шефа на сръбската полиция. Макар и несвързван с ВМРО, действията на Мара Бунева през февруари 1928г. показват омразата на хората в Македония към сръбския окупатор. Нещо, което днес се е превърнало в пълно подчинение към Белград.

1934-та обаче е тежка година за Организацията – тя е забранена в България. Режимът на деветнадесетомайците унищожава всички организации на македонските българи. Освен това, унищижожава Петрички окръг, именно за да ликвидира ВМРО и да постави Пиринско под директен контрол от София. За капак на всичко това, режимът на офицерите от „Звено“ цели да осъществи национално предателство, като присъедини България към Югославия – държава, създадена за враг на България и българщината.

Същата година се сформира и официален съюз срещу малка и измъчена България – Балканският пакт. В него се включват всички съседни нам държави – Югославия, Румъния, Гърция и Турция. Целта – тотално и окончателно унищожение на България. Това, което Венизелос и Великите сили не постигнаха със своя план, щеше да бъде постигнато сега. А съседите ни не бяха сами. В началото на октомври е планирана среща между кралят на Югославия и френският минитър Луи Барту в Марсилия. Причината – потвърждаване на френската подкрепа за бъдещите действия на Балканския пакт.

ВМРО има право на един последен удар. Удар, който може да спаси борбата за Македония. И удар, който да разтресе цяла Европа.

Операция „Тевтонски меч“ (?)

Истината е, че не само ВМРО има интерес от това да бутне Империята на злото, наречена Югославия. Хърватската националистическа организация „Усташе“ иска да дестабилизира Югославия с цел да обедини всички хървати във Велика Хърватска. А най-голямата подкрепа на „Усташе“ е именно новата власт в Германия. Немците желаят силно да разбутат реда в Европа, създаден от Франция. Който е именно за цел тяхното унищожение.

Така Абвера свързва Усташе с ВМРО. Усташе имат организацията и базите, ВМРО има опита. Така е планиран атентатът в Марсилия. ВМРО ще обучат кадрите на Усташе, а за самия атентат ВМРО ще ползва базите на Усташе в Унгария и Италия. Все пак, вече за тях място в България няма. Именно в една от тези бази намираме нашия герой в историята – Владо Черноземски. Той е заместник началник в един от лагерите, както и един от бъдещите атентатори в Марсилия, заедно с хърватинът Мио Крал. От Дидо Кватерник получават нови фалшиви чехословашки паспорти, с които могат да влязат във Франция без виза.^[5]

На 29 септември Черноземски и трима от „Усташе“ пристигат в Париж, а на 6 октомври се разделят на две двойки – Черноземски и Крал заминават за Марсилия, където на 9 октомври трябва да пристигне краля, а Поспишил и Раич отиват във Версай, където трябва да извършат втори атентат в случай, че ударът в Марсилия се провали.

И така стигаме до заветния 9-ти октомври 1934-та. Сутринта Владо Черноземски и Мио Крал получават от Кватерник по два пистолета и една граната. След това заминават с автобус за Марсилия.

Черноземски и Крал пристигат в Марсилия около 14 часа и заемат позиция на стотина метра от пристанището, където голяма тълпа очаква пристигането на краля. Крал Александър пристига с крайцера „Дубровник“ и около 16 часа слиза на брега. Той е настанен в открит автомобил, заедно с френския външен министър Барту и генерал Алфонс Жорж, и придружаван от полицейска охрана и почетен кавалерийски конвой потегля към префектурата. В последния момент Мио Крал губи самообладение и побягва. Така комитата на ВМРО остава изцяло сам. Имал е всички причини да побегне и той – все пак, ако се провалят, е щяло да има друг удар във Версай.

Героичната смърт на Владо Черноземски

Но наистина ли? Така ли ще остави неотмъстени стотиците хиляди измъчени в Македония от тиранина сръбски? Не, разбира се. Това би било предателство. Не толкова към Организацията, а към хората, за които се бори – за поробените си братя в Македония.

Той преминава през полицейския кордон държейки голям букет в който крие оръжието си, викайки „Да живее краля!“. След това бързо се качва на дясното външно стъпало на преминаващия автомобил и хвърляйки букета, вади пистолета си, като прострелва от упор крал Александър, който умира на място. Междувременно участник в охраняващия процесията конен конвой го посича по главата със сабята си и той пада от колата. В последвалата суматоха охраната действа напълно неорганизирано, открита е безразборна стрелба, при която са ранени тежко Луи Барту и Алфонс Жорж, както и агентът от охраната Гале. Ранени са и хора от публиката, а самият Черноземски е пребит и изпада в безсъзнание. Той е откаран в близък полицейски участък, където умира няколко часа по-късно. Атентът е успешен. Жертвайки живота си, Владо „Шофьора“ уби краля на Югославия, както и Луи Барту. И всичката заслуга за операцията е изцяло негова – защото неговият куршум прекърши Югославия. Прекърши плановете за край на България.

Куршум от всички комити, поздрави, кралю честити!

Тероризъм или героизъм?

Когато се случва този атентат, той става най-голямото покушение в Европа и света. Чак до убийството на Кенеди в Щатите.

Няма какво да се лъжем – това си е абсолютно терористичен акт. По класически ВМРО-вски модел. Все пак, до появяването на ислямистките радикали, ВМРО е безпроблемно най-голямата терористична организация, създавана някога. Защото каузата ѝ е най-голямата дотогава – освобождение на българите в Македония от тираните. Без значение дали говорим за османци, сърби или гърци.

С този атентат реално е и краят на ВМРО – след това организацията минава изцяло в изгнание. Ванче Михайлов става свидетел на това как неговата идея за Македония е приключена – как се създава сърбоюгославският проект за Македония и как той бива осъществен успешно. И как той работи и до ден днешен. Той вижда и как комунистите в България доброволно унищожават всичко българско – най-вече в Пиринска Македония. Как те позволиха да разделят стотици хиляди хора окончателно от двете страни на бариерата. Това са хиляди родове от Македония, които са завинаги разделени.

И така ВМРО, истинското такова, приключи по своят начин. С най-голямото успешно покушение в света за десетиления напред.

И това е истински героизъм. Защото, с последния си удар, ВМРО спря своеобразното „Окончателно решение“ за България. Като прекърши сърбошовинистката „Империя на злото“, както и френските амбиции за контрол над Европа. Дали това отмъсти безбройните жертви? Не. Но беше достатъчно, за да покаже едно:

Нека се знае,
Знае и помни,
По цяла Европа,
Че македонец робство не търпи.
Смърт на тираните!

из „Песен за Владо Черноземски“